Има ли нужда от специфична инвестиционна мярка за лозаро-винарския сектор в ЕС?

Нуждата от специфична инвестиционна мярка, насочена към лозаро-винарския сектор в ЕС, не е доказана, пише в специален доклад на Европейската сметна палата. Вече има такава мярка в рамките на Програмата за развитието на селските региони (ПРСР) и едновременното съществуване на сходни инвестиционни програми усложнява изпълнението им, се казва още в документа.

„Ако наличието на финансово участие от ЕС насърчава някои предприятия да намалят пропорционално собствените си средства за мерки за популяризиране, помощта се превръща на практика в частично субсидиране на оперативните разходи на тези предприятия. Това не е ефективно използване на обществени средства“, коментира членът на Европейската сметна палата Ян Кинщ, отговарящ за изготвянето на доклада.

Припомняме, че програмата за насърчаване на дейностите в секторите „Лозарство“ и „Винарство“ стартира през 2009 година. За този период държавите са изразходвали общо 522 млн. евро от фондовете на ЕС за изпълнение на програмата. С парите от инвестиционните мерките са били финансирани различни дейности, включително и за популяризиране на продукцията в трети страни.

Проверката на европейските одитори обаче показват, че има известни слабости. По отношение на мерките за популяризиране на вина има ръст в абсолютна стойност на количествата вино, изнасяни в трети страни. Компаниите обаче губят пазарен дял именно в държави, към които са били насочени дейностите, а в същото време има увеличен износ на европейски вина, които не са получили подпомагане от фондовете на програмата.

Нещо повече – парите за популяризиране всъщност често се използват не за навлизане на нови марки, а за затвърждаване на пазарни позиции.

Заради откритите слабости в програмата през първия програмен период (2009 – 2013 година) от Сметната палата на ЕС изготвиха и някои препоръки за новата програма (2014 – 2018 година), по която и средствата вече са увеличени до 1,16 млрд. евро.

За да бъдат разходени по-ефективно тези средства, одиторите препоръчват Европейската комисия да извършва мониторинг на усвояването на средствата и на базата на тези данни да анализира необходимостта от прилагането на мярката. Страните, членуващи в ЕС, пък трябва да изготвят системни оценки на основателността на проектните разходи и финансовата жизнеспособност на заявителите.

По отношение на отпускането на средствата за популяризиране на вината в трети страни, препоръките на Сметната палата са облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия парите, както и ограничаване на случаите на представяне на едни и същи бенефициенти във всеки програмен период с мерки за едни и същи целеви страни.

Европейската комисия трябва да следи и как се прилагат процедурите за избор на бенефициенти. Получателите на средства по програмите за популяризация трябва да покажат ясна нужда от тези пари, както и да докажат, че те няма да се използват за финансиране на обичайни оперативни разходи.