Дългият път към нормализиране на гръцките банки

Гръцките банки отчитат леко увеличение на депозитите шест месеца, след като страната се вкопчи в трети спасителен заем, за да остане в еврозоната. Това означава, че банките изглежда ще останат зависими от заеми от централната банка за месеци напред, тъй като доверието все още тепърва трябва да се възстановява, коментира Ройтерс.

Отливът от банките от ноември 2014 г. насам възлиза на 41 млрд. евро, което ги е лишило от ликвидност и ги е накарало да се обърнат към централната банка за заеми, за да успеят да запълнят нарастващия им недостиг от средства. Капиталовият контрол, наложен през юни 2015 г., е помогнал да се ограничи отливът.

Изходящите потоци са свили депозитите на бизнеса и домакинствата до 123,4 млрд. евро през декември, най-ниското им ниво към края на годината от 2003 г. насам.

Макар че банките бяха рекапитализирани през ноември, депозитите са се увеличили само с 2,5 млрд. евро през последните шест месеца. Това е много по-бавен темп от увеличаването на парите в обращение, което предполага, че вложителите имат достатъчно средства, но избират да ги държат у дома.

„Завръщането на изгубените депозити може да се окаже предизвикателство в краткосрочен план, което ще принуди банките да разчитат повече на програмата за ликвидна помощ ELA“, казва анализаторът Янис Синапис от базираната в Атина Euroxx Securities.

След подобна вълна от отлив през периода от май до юни 2012 г. - преди изборите, на които лявата СИРИЗА стана основна опозиционна партия, банките успяха да възстановят около 70% от отлива през втората половина на същата година.

Този път обаче вложителите изглеждат неохотно настроени след травмата, нанесена от капиталовия контрол, триседмичното затваряне на банките миналата година и преобладаващата несигурност около първия доклад по спасителния заем.

„Колкото по-дълго време е нужно, за да се възстановят депозитите, толкова по-голям структурен финансов дисбаланс ще има за банките и по-голям отрицателен ефект върху разходите за финансиране и рентабилността“, казва Синапсис.

Заемите от Европейската централна банка (ЕЦБ) и централната банка на Гърция са финансирали над една трета от балансите на гръцките банки към края на септември спрямо средно 3-4% от банките в еврозоната, което показва, че пътят към нормализиране ще бъде дълъг.

„Засега депозитите не са показали значителна устойчива възвращаемост към банковата система“, казва анализаторът от Credit Suisse Виктория Черевач, очаквайки по-големи входящи потоци след вдигането на капиталовия контрол и изпълняването на ключови реформи.

„Очакваме голяма част от депозитите, изгубени през последните няколко тримесечия на политическа несигурност, до голяма степен да се възстановят до 2017 г.“.

Ако докладът, който официалните кредитори готвят, проучвайки прилагането на договорените реформи, бъде положителен, ЕЦБ ще потвърди отпадането на необходимостта от минимален кредитен рейтинг, което ще направи гръцките държавни облигации допустими обезпечения за рефинансиране от ЕЦБ.

Това ще помогне на гръцките банки да намалят зависимостта си от спешно финансиране (ELA) от местната централна банка, което е със 150 базисни пункта по-скъпо.

Според Credit Suisse с всяко намаляване на ELA с по 1 млрд. евро за сметка на репо финансирането на ЕЦБ банките ще увеличат с 15 млн. евро годишно нетните си приходи от лихви.

„Рискът в това отношение е по-бавен от очаквания напредък по реформите. Ключовите точки трябва да бъдат изпълнени преди отпадането на необходимостта от минимален кредитен рейтинг да бъде потвърдено. Приемаме, че това ще стане в началото на втората половина на годината“, казва Черевач.

Гръцките банкери казват, че за разлика от 2012 г. голяма част от изходящите потоци миналата година са останали в страната физически, което прави възвръщането им по-лесно. Данните на централната банка на Гърция сочат, че банкнотите в обращение възлизат на 49 млрд. евро, което с 19 млрд. повече от края на 2014 г.

Макар че ликвидността на банките остава обтегната, анализаторите виждат постепенно подобряване по-късно тази година и през 2017 г., като кредитирането ще продължи да се свива през 2016 г.

„Спадът на депозитите бе значително по-стръмен, а възстановяването по-слабо през 2015 г., отколкото през 2012 г.“, казва икономистът от Piraeus Bank Илиас Лекос, който очаква депозитите да нараснат с 4,5% през тази година, ако капиталовият контрол бъде допълнително облекчен.

Анализаторът на Eurobank Панайотис Кладис вижда ръст от само 5,0% на депозитната база на банките тази година.

„Може да отнеме още известно време средностатистическият вложител да се почувства достатъчно комфортно, за да върне парите си в гръцките банки, тъй като това е въпрос на политическа стабилност“, казва той.