Йенс Вайдман - новият необичаен съюзник на Марио Драги

Изправен пред критиката на водещи германски политици, президентът на ЕЦБ Марио Драги откри необичаен съюзник в лицето на Йенс Вайдман – управителя на германската централна банка Бундесбанк, пише агенция Ройтерс.

След като дълго време открито се противопоставяше на мащабните стимули от страна на ЕЦБ, отрицателните лихви и изкупуването на активи, Вайдман неочаквано се впусна в защита на банката, след като германският финансов министър Волфганг Шойбле обвини институцията, че вреди на вложителите и на практика помага на евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Нито Вайдман, нито друг представител на Бундесбанк са пожелали да коментират пред агенция Ройтерс този нов, помирителен тон.

Въпреки че защитата от страна на Вайдман носи на Драги известно облекчение, осем източници на агенцията казват, че няма промяна във враждебността на Бундесбанк към стимулите на ЕЦБ. Според източниците на Ройтерс всъщност Вайдман се готви за битки занапред.

Един от събеседниците на Ройтерс, близки до Управителния съвет на ЕЦБ, тълкуват позицията на Вайдман като опит за възстановяване на влиянието му в редиците на банката преди следващия дебат, а именно: има ли нужда от още стимули?

„Вайдман изгуби влияние в Управителния съвет на ЕЦБ заради негативната си роля и публичната си критика на решения, взети колективно“, казва един от източниците на Ройтерс.

„Вайдман показва сигнали на завръщане към основната линия и най-накрая започва да защитава ЕЦБ от политически атаки в Германия, след като направи всичко, за да легитимира подобни атаки, като систематично се противопоставяше на инициативи на банката във Франкфурт“.

Дълго време Вайдман определяше облекченията на ЕЦБ като ненужни и настояваше че инфлацията, която е далеч от целевите нива, не бива да е повод за притеснение заради стабилните основни фактори. Той обаче постепенно смекчи реториката и през април например нарече експанзионистичната политика на ЕЦБ „подходяща“.

Днес той определя инфлационният натиск като „изключително слаб“, а непостигането на целта за инфлация от близо 2% - като заплаха за надеждността на банките.

Инфлацията неотдавна отново попадна на отрицателна територия и принуди ЕЦБ да понижи прогнозите си за ръст на потребителските цени от едва 0,1% през 2016 г. Европейската комисия също рязко понижи очакванията си за инфлацията от 0,5 на 0,2 на сто.

„Много от рисковете, посочени през октомври и декември, се материализираха и Вайдман осъзна, че ЕЦБ не е действала неправилно“, казва един от членовете на Управителния съвет, пожелал анонимност.

Друг източник на Ройтерс обясняват, че според Вайдман критката на Шойбле е преминала една определена линия, която политиците не бива да прекрачват, когато става въпрос за паричната политика, а оттук – и за независимостта на ЕЦБ.

Но основната позиция на Бундесбанк – че е фундаментално против количествени облекчения и допълнителни стимули – не се е променила въпреки по-мекия тон, допълва източникът.

„Вайдман не е диктатор а Бундесбанк е архаична, консервативна институция с дълги традиции, важни съветници и история на скептицизъм към ЕЦБ. Каквато и да е промяна в германската централна банка би била бавна и Вайдман, не може да я ускори, дори и да иска“, казва друг член на Управителния съвет.

Смекчаването на тона по-скоро говори за препозициониране и формиране на коалиции от страна на представител, който често странеше от останалите икономисти в борда на ЕЦБ.

Освен това то се случва на фона на дебат в Германия за липсата на германско влияние в ЕЦБ, като се чуха дори призиви от страна на депутатите, че следващият президент на банката трябва да е германец.

„Вайдман направи каквото трябва: достойния ход да застане в защита на независимостта на ЕЦБ, защото надеждността е нашият най-голям актив“, казва източникът на Ройтерс от Управителния съвет. „Промененият тон е добре дошъл, но това не променя позицията на Германия“, допълва той.