Ренци трябва да остане на поста си, какъвто и да е резултатът от референдума

Матео Ренци надхвърли себе си. Италианският министър-председател избра да превърне референдума за конституционни промени в неделя в тест за собствената си популярност, коментира Financial Times (FT). В резултат на това има голяма вероятност избирателите да отхвърлят предложенията. А това ще бъде твърде лошо по няколко причини. Реформите, в крайна сметка, ще са от полза за Италия. Ако не бъдат приети, това ще доведе до период на политическа нестабилност, която нито Италия, нито Европа, могат да си позволят. Нещо повече, Ренци, въпреки всички грешки, които направи, има какво да предложи както на страната си, така и на Европа.

Тези злополучни ефекти ще се засилят, ако министър-председателят изпълни глупавото си обещание да подаде оставка, в случай че вотът е отрицателен. Ако погрешните му политически изчисления причинят бъркотия, Ренци трябва да остане и да направи всичко възможно, за да почисти кашата.

Изпращането на Ренци у дома чрез референдума се превърна в изкушаващо предложение за опонентите му. Много италианци също търсят начин да изразят гнева си срещу икономическите страдания, които понесоха по време на дълбоката рецесия след финансовата криза.

Предвид всичко това, същността на предложенията се оказаха второстепенни. Със сигурност има противоречия по отношение на промените. Те ще централизират много правомощия, държани в момента от местните власти – което до голяма степен ще бъде облекчение за компаниите, които казват, че на местно ниво биват блокирани ключови проекти. Създаването на нов, по-малък Сенат, съставен от регионални съветници и кметове, повдига реални въпроси за отчетността. Щеше да бъде по-добре да се запази някаква форма на преки избори, дори при орган с по-малко правомощия.

Тези опасения обаче не превъзхождат обещанията от другите предложения. Италия отчаяно се нуждае от по-ефективна политическа система, която позволява решителна икономическа реформа. Придвижването към еднокамарна система, в съответствие с други европейски страни, ще облекчи сегашния административен застой. Статуквото, което работи добре през по-голямата част от следвоенния период, се проваля в Италия през последните 20 години.

Никой не знае какви ще бъдат последиците от отрицателен вот. Италия обаче е в деликатно положение. Италианските банки са слабата връзка във финансовата система на еврозоната. Двама големи кредитори – Monte dei Paschi di Siena и UniCredit, в момента увеличават капитала си. Период на пазарна нестабилност или на неефективно правителство може да застраши този процес и да отложи реформата на сектора.

Отрицателен вот ще окуражи Движението „Пет звезди“ и Северната лига – две популистки, антиевропейски партии, които водят опозицията срещу Ренци. А това може да засили риска – който вече съществува, на популисткото завладяване на италианското правителство през 2018 г.

По-големият риск обаче може да е дългосрочен план. Ренци е несъвършен реформатор, но наистина се опитва да очертае нов курс, сигнализирайки на света, че Италия е готова за промяна. Той е и последният европейски лидер, който говори недвусмислено за свободната търговия. Ако отрицателен вот сложи край на мандата му, останалите политици ще заключат, че подобни политики означават електорално самоубийство и малцина сред тях ще се опитат отново да ги приложат. Италия в най-добрия случай ще се окаже с технократски, но неамбициозни правителства. Амбициите ще намалеят и постепенният спад ще продължи.

Ето защо Ренци трябва да остане на поста си, дори ако гласоподавателите отхвърлят реформите, върху които той залага бъдещето си. Първата му задача ще бъде да постигне консенсус по изборния закон, който ще управлява вота през 2018 г. Той ще плати политическа цена, но няма да бъде първият политик, който изживява смущаващо пропадане. Алтернативата може да бъде такъв политически вакуум, какъвто видяхме след британския вот за Brexit. А това не може да бъде от интерес на Италия.