ЕЦБ ще има малко време за затягане на паричната си политика

Европейската централна банка ще разполага с тесен времеви прозорец, за да увеличи лихвените проценти преди икономиката на еврозоната да отслабне прекалено. До това заключение стигнаха икономисти, участващи в проучване на Bloomberg, според които банката ще трябва да се състезава с времето.

Управителят на финансовата институция Марио Драги се очаква да увеличи лихвения процент по депозитите на последната среща на ръководството на банката под негово управление през октомври. Неговият наследник обаче ще разполага само с няколко месеца – до пролетта на 2020 г., за да затегне още политиката на банката преди отслабването на икономическия растеж да наложи по-продължително забавяне.

„Ако им се отдаде добра възможност, те ще действат, но това очевидно е като се предположи, че ще има възстановяване на растежа“, заяви Елвин де Грут, пазарен икономист към Rabobank. По думите му до края на 2020 г. икономиката може да се окаже в значително по-трудно положение.

Икономисти и инвеститори свиха очакванията си за по-високи лихви след поредица от разочароващи икономически данни. По-мрачното настроение е в синхрон и с глобалните тревоги, че геополитическото напрежение се отразява зле на растежа.

Изследването на Bloomberg очертава загубата на инерция в еврозоната, търговското напрежение и риска от хаотичен Brexit като най-големи заплахи.

Някои представители на ЕЦБ обаче предупредиха, че не трябва да се изпада в прекомерен песимизъм. Според членовете на изпълнителния съвет Ив Мерш и Сабин Лаутеншлегер, както и Ардо Хансон, икономиката като цяло се развива, каквито са били и очакванията.

Във вторник Марио Драги също заяви пред Европейския парламент, че регионът не се насочва към рецесия, въпреки че настоящото забавяне може да продължи по-дълго от очакваното.

Близо две трети от участниците в проучването очакват ЕЦБ да потвърди, че рисковете за икономическите прогнози все още са до голяма степен балансирани.

Когато от ЕЦБ взеха решение в края на миналата година да сложат край на своята програма за изкупуване на облигации в размер на 2,6 трлн. евро вече се бяха появили призиви банката да „преразгледа приноса“ на предходния кръг за политиката на ЕЦБ.

„Интересният въпрос е колко зле наистина са нещата“, посочва Андрю Кенигъм, главен икономист за Европа на Capital Economics. „Очевидно те не са добре и не се насочват в посоката, на която от Управителния съвет са се надявали. Но това, което наистина не знаем, е дали това е просто леко отслабване и ще отбележим ускорение отново“, допълва той.