Водещите страни при вятърната енергия в ЕС са лидери и по отношение на БВП

В края на миналата година Европа е разполагала със 189 гигавата инсталирана вятърна енергия, като от нея 171 гигавата идва от оншорни съоръжения, а 18 гигавата от офшорни инсталации, показват статистически данни на WindEurope, представени от Renewable Now. 

В това отношение лидери са Германия, Испания, Великобритания, Франция и Италия. Интересно е да се отбележи, че същите тези страни, макар и не точно в същия ред, оглавяват класацията на държавите с най-голям брутен вътрешен продукт в Европейския съюз (ЕС).

През 2018 г. Германия е регистрирала БВП в размер на приблизително 4 трлн. евро, следвана от Великобритания (2,8 трлн. евро), Франция (2,7 трлн. евро), Италия (2,08 трлн. евро) и Испания (1,4 трлн. евро).

Същите тези страни присъстват на първите пет места и в класацията за размера на новите инсталирани вятърни мощности през 2018 г. Германия отново е на първа позиция с 3,37 гигавата, следвана от Великобритания (1,9 гигавата) и Франция (1,56 гигавата).

В ЕС добавените през изминалата година нови вятърни мощности са били в размер на 10,1 гигавата, или 87% от общите за Европа.

Според статистиката 14 държави са останали без нови инсталирани вятърни мощности през 2018 г., като 12 от тях са членки на ЕС.

Държавите членки на блока, които разполагат с най-малко инсталирани вятърни мощности, до голяма степен са същите тези страни, които имат и най-малък брутен вътрешен продукт. В тази група влизат страни като България, Словения, Словакия Унгария и Латвия.

От друга страна Дания разполага с най-голям дял на вятърната енергия от своя общ енергиен микс (41%), следвана от Ирландия (28%), Португалия (24%) и Германия (21%).

Общият капацитет на вятърните проекти през 2018 г., които са успели да получат окончателно решение за инвестиране (FID) достига 13 гигавата, като стойността на инвестициите достига 26,7 млрд. евро (30 млрд. долар).

Инвестициите във вятърната енергия до голяма степен зависят от икономическата силна на конкретната страна. Без необходимия финансов ресурс не може да се очаква страни като България и Словения да инвестират сериозни суми в разработване на бъдещи вятърни проекти.