Защо германците продължават да вкарват спестяванията си в банките

Теоретично ниските лихвени проценти би трябвало да накарат инвеститорите да поемат по-високи рискове, за да получат възвръщаемост. Това е и намерението на централните банкери, които по този начин искат да улеснят компаниите да издават рисков капитал, като акции или облигации, за да се стимулират инвестициите и целия икономически цикъл.

Освен това, също част от теорията е, че ниските лихвени проценти трябва да накарат гражданите да харчат парите си, а не да ги спестяват. Това помага на икономиката и подкрепя инфлацията, която отдавна е под целта за малко под два процента в еврозоната. Освен това: инвестиционните стратези продължават да съветват инвеститорите да мислят дългосрочно и да инвестират повече в акции.

На практика обаче частните домакинства в Германия реагират по различен начин, както пише в месечния си доклад германската централна банка Bundesbank. „Въпреки че търсенето на възвръщаемост от страна на частните домакинства постепенно нараства между 2014 и 2017 г., като цяло това играе подчинена роля“, се посочва в доклада. Околната среда с ниски лихвени проценти е изиграла ограничен ефект върху структурата на портфейлите на частния сектор, твърди в доклада си германската централна банка.

Доминиращи са все още нежеланието за риск и предпочитаемостта за ликвидност. С други думи - германците искат да инвестират парите си безопасно и да имат достъп до тях по всяко време.

През 2018 г. тази тенденция продължава с рекорден приток от около 100 млрд. евро в депозити. Те са най-важната форма на инвестиране. Причината за това е, че разликите в лихвените проценти между различните форми на вложения остават исторически ниски. 

Накратко, германците оставят парите си по сметките си в банките, защото почти не си струва да се търсят алтернативи. Това обаче повдига въпроса дали - поне в Германия - ниските лихвени проценти водят до особено големи спестявания, защото гражданите искат да компенсират поне отчасти загубата при възвръщаемостта. Този потенциален ефект се обсъжда от икономисти и централните банкери, но не може да се прочете директно от данните.

Ситуацията е доста различна за компаниите извън финансовия сектор. Там притокът в банкови депозити зацикля, защото те - за разлика от повечето частни инвеститори, трябва да плащат отрицателни лихви. От друга страна, сравнително големи суми пари се вливат в инвестиции в други компании.

При застраховките и пенсиите се забелязва тенденция за отказ от ликвидността - а оттам и от лесната наличност - в полза на доходността. Тук има повече инвестиции, отколкото в миналото, например в акции, които не се търгуват на борсата, и в нетъргуеми заеми.

В друг раздел от доклада си Bundesbank разглежда публичните бюджети. При това тя посочва, че въпреки малко по-облекчената фискална политика и по-слабите перспективи за растеж, в Германия ще има допълнителни излишъци от държавното управление. От средата на следващото десетилетие обаче тежестта на демографските промени ще се увеличи.

Поради благоприятната икономическа ситуация и ниските лихвени проценти общият държавен дефицит в еврозоната е намалял наполовина до половин процент от брутния вътрешен продукт, а съотношението на дълга към БВП се е понижило от 89,1 на 87,1%. Според прогнозата на Европейската комисия дефицитът се очаква да се повиши отново до 0,9% през тази и следващата година, но съотношението на дълга ще продължи да намалява, макар и по-бавно.

Според Договора от Маастрихт съотношението дълг / БВП за всяка страна не може да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт. Въпреки това, като се имат предвид дългосрочните лихвени проценти, тежестта на дълга е значително намалена през последните години в сравнение с предишните периоди. Някои икономисти смятат, че това би трябвало да позволи по-високи съотношения на дълга.