Германски пенсионери се местят в България в търсене на по-добър живот

С приближаването на възрастта за пенсиониране преди десет години германският месар Валдемар Хакщетер преценил с какви финанси разполага и стигнал до извода, че двамата със съпругата му Хилдегард не могат да си позволят да останат в родината си, пише Ройтерс.

Затова те се установили в българско село, където знаели, че общите им доходи от 1200 евро (1340 долара) ще са напълно достатъчни.

„Пенсията ни не стигаше, за да изкараме месеца (в Германия), а не искахме да се превърнем в бреме за децата ни“, казва 78-годишният Валдемар.

Докато семейство Хакщетер е било сред първите емигранти, сега то е част от нещо, което бавно се превръща в диаспора.

От напускането им икономиката на Германия просперира, привличайки стабилен приток от имигранти, като във връхната му точка над един милион души преминаха границите й по покана на канцлера Ангела Меркел по време на бежанската криза през 2015 г.

През същите десет години броят на германски пенсионери, които са взели решение да напуснат страната заради бедност, е нараснал осем пъти. 

Макар и скромна в абсолютни изражения, тенденцията е ясна. През 2002 г. 107 германци са получавали държавната си пенсия в България. До 2018 г. те са 652. В Тайланд скокът е от 671 на 5415.

Много хора като семейство Хакщетер емигрират по икономически причини, а все повече пенсионери в Германия живеят под прага на бедността.

Загубата на покупателна способност кара възрастни граждани, които по традиция подкрепят консерваторите, да се отказват от традиционния съюз на Меркел и да предпочитат по-радикални партии, отслабвайки позицията й като ръководител на правителството.

Други участници в допитване на Ройтерс посочват възприятието, че хората, търсещи убежище, получават по-голяма финансова подкрепа от пенсионерите. На парламентарните избори през 2017 г. една десета от избирателите във възрастовата група между 60 и 69 години са се отказали от подкрепата на консервативния съюз на ХДС и ХСС на канцлера, а един на всеки 12 души се е насочил към крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

Спор заради държавните пенсии за малко не доведе до рухването на коалицията на Меркел с лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП). През ноември те се съгласиха да създадат „базова пенсия“ за хора, които са работили през целия си живот.

Но примирието изглежда крехко, а дебатът за пенсиите се очаква да бъде ключов фактор при следващите парламентарни избори, планирани за 2021 г.

Въпреки че германските пенсии изпреварват инфлацията през последните десет години, неравенството също расте. Делът на пенсионерите, живеещи в бедност, е нараснал до 19% миналата година спрямо 16% през 2017 г., показват федерални данни.

Домът е там, където мога да си го позволя

„За мен домът е там, където мога да си позволя да живея, а не мога да живея в Германия“, споделя Валдемар.

Село Сираково, където той се е установил със съпругата си Хилдегард, привлича и други възрастни германци, а много по-млади български жители напускат, за да работят в чужбина.

Така че изтичането на пенсионери отразява икономически, макар и в далеч по-малък мащаб, притока на млади мигранти от бедни към по-богати страни, като и двете групи често са изправени пред несигурно бъдеще.

Германският католически свещеник Йорг Дунсбах, който служи пред сънародници в Тайланд, говори с тъга за хората, които умират без присъствието на близки, след като емигрират при пенсионирането си и губят контакт със семейството си.

„Всяка година между 40 и 60 германски, швейцарски или австрийски граждани умират сами тук, почти всички са пенсионери“, казва Дунсбах.

Но в Сираково добрият живот продължава. Германската съседка на семейство Хакщетер Бригите Хаагер-Хорн е дошла за по едно питие

„Фактът, че толкова много пенсионери не могат да се справят в Германия е ужасен знак за обедняване“, отбелязва тя.

„Но съм много благодарна, че съм тук. Тази година успях да направя първото си домашно вино и първата си ракия. Наздраве!“, допълва Бригите.