Кипърската „пътна карта” за излизане от кризата: пълно възстановяване през 2021

За разлика от много оспорваната и преработвана мярка 60/40 в България, в Кипър нейното съответствие мина без обсъждания и забавяне. Държавата покри 60% от заплатите на заетите в спрелите работа фирми, без да изисква участие от тях с допълнително плащане на останалите 40%. Този вариант бе избран, за да се предотврати фалит на бизнеса и да се запазят работните места и доходите на хората, без да се натоварва социалната система за изплащане на обезщетения за безработица, подчерта неведнъж социалният министър Зета Емилианиду.

За разлика и от бавното прилагане на тази мярка в България, в Кипър плащанията бяха ускорени с разработването на електронни форми на новите заявления и в седмицата до Великден вече бяха приведени парите на 140 000 работещи, намиращи се в принудителен отпуск заради спрените им предприятия. Заради грешки в заявленията плащанията продължиха и след тази дата, а на 12 май ще бъдат извършени преводите за втория месец от карантината /13 април – 12 май/. На върналите се в понеделник на работа ще бъдат изплатени пропорционални суми.

Пакетът мерки, който включва общо 5 програми на социалното министерство за специални обезщетения и надбавки заради коронавирусната криза, действа три месеца, до 12 юни. Още 4 месеца след това, до октомври, ще бъде предоставено допълнително държавно подпомагане за разходите за труд на тези фирми, които са започнали да работят, но не могат да стъпят на краката си и имат намален оборот.

За финансирането на обявената през март мащабна подкрепа на здравната система, бизнеса, работещите и уязвимите групи, както и за да поддържа местната икономика по време на пандемията, правителството предприе мерки и за

повишиване на ликвидността

на страната и подсили публичните финанси. На 7 април Кипър реализира на международните капиталови пазари две емисии облигации със срок от 7 и 30 години при благоприятни лихвени проценти. С тях той набра 1.75 млрд. евро при подадени оферти за 2.6 млрд. евро, което е „израз на доверие на международните пазари към икономиката на страната в този много труден момент за световните финанси”, коментира финансист № 1 Константинос Петридис.

По-късно през април правителството зае от местните банки още 1.25 млрд. евро чрез издаване на 12-месечни бонове.

Кипър разчита да привлече и най-малко 1.2 млрд. евро финансиране от обявените нови програми на Европейския съюз за подкрепа на държавите-членки в борбата с коронакризата. Министерството на финансите вече представи програмата си, според която малката средиземноморска страна ще се възползва от максимално възможния обем средства по мерките, предприети от Европейската инвестиционна банка, Европейския механизъм за стабилност, Европейската централна банка и Европейската комисия.

Неоходимата ликвидност е „ключов проблем и за компаниите, за да могат да рестартират бизнеса си след задушаващия икономически натиск, който са понесли поради коронавируса”, посочиха по време на консултациите с правителството през април ръководствата на двете работодателски организации – Кипърската търговско-промишлена палата и Федерацията на работодателите и индустриалците.

В навечерието на първата фаза от отварянето на фирмите те апелираха към парламентарно представените партии да гласуват незабавно законопроекта за държавните гаранции за нови заеми за бизнеса и за самонаетите.

Законопроектът бе приет от правителството още през март, но предизвика силна реакция и неодобрение от представителите на партиите и финансовия комитет в законодателния орган. Последният му вариант, преработен след проведена от Миистерството на финансите поредица от консултации с тях, се очаква да бъда внесен в парламента до дни.

Според позицията на правителството в законопроекта се предлагат държавни гаранции от 2 млрд. евро на банките, за да могат те да предоставят заеми на физически лица, самонаети и предприятия за нуждите им от ликвидност, оборотен капитал и инвестиции. Сума до 1.75 млрд. евро ще покрива отпускането на нови заеми, а 250 млн. евро ще покрият част от лихвения процент.