Кипърската „пътна карта” за излизане от кризата: пълно възстановяване през 2021

Кипър вече включи банките в усилията за подкрепа на бизнеса за преодоляване на коронавирусната криза. Една от първите одобрени

законодателни промени

бе гласуването на „кредитна ваканция”. В края на март парлламентът на Кипър наложи 9-месечен мораториум, до 31 декември тази година, върху плащането на вноските и лихвите по банкови заеми. Облекчението важи за всички кредитополучатели - фирми, самонаети, физически лица, които досега са изпълнявали задълженията си. Това ще помогне на компаниите и хората да оцелеят в условията на намалени или спрени приходи и доходи, бе аргументът на правителството.

Около 50 000 молби за спиране на плащанията по заеми на стойност приблизително 10 млрд. евро са подадени до края на април, за първия месец от прилагането на мярката, съобщи министър Петридис.

В полза на бизнеса е и друга законова промяна. В четвъртък /30 април/ парламентът прие изменение в данъчния закон, с което удължава с 18 месеца, до 30 юни 2021 г, освобождаването от данък и предоставянето на данъчни стимули за физически лица, които инвестират в иновативен бизнес, пряко или чрез инвестиционен фонд. Законодателството, което сега бе разширено, влезе в сила на 1 януари 2017 г. и изтече на 1 януари тази година. 

Редица законодателни промени за съживяване и подкрепа на икономиката, за стимулиране на местното търсене и засилване на ликвидността на бизнеса включи Кипърската търговско-промишлена палата в пакета си предложения до правителството.

Бизнесорганизацията призова за ревизия на различни данъци, докато трае кризата, като например намаляване или дори премахване на данъка върху капиталовите печалби за определен срок. За да се насърчи инвестиционната дейност на компаниите в този труден период и тяхната ликвидност предприемачите смятат да се преустанови разпределението на дивиденти за няколко години.

Целеви данъчни мерки за ускорено възобновяване на икономиката и успешно управление на последствията от пандемията предлага и Съветът по икономика и конкурентоспособност. Консултативният орган вижда потенциална възможност за стимулиране на икономическия растеж чрез въвеждането и засилването на данъчните стимули за стратегически инвестиции и иновативен бизнес. Експертите препоръчват още опростяване и ускоряване на лицензионните процедури за стратегически инвеститори, освобождаване от данък върху капиталовите печалби, ускоряване на амортизациите с фиксиран данък.

Предоставяне на допълнителни данъчни стимули за чуждестранните компании е мярка, която ще помогне в този период на кипърската икономика според Кипърската агенция за инвестиции /Invest Cyprus/. Нейните предложения включват специфични данъчни стимули в сектора на недвижимите имоти, както и предоставяне на нови стимули в областта на инвестиционните фондове и управлението на капитала.

В пост-коронавирусния си преход кипърската икономика е изправена пред

три възможни сценария,

посочи финансовият министър Константинос Петридис.

Голямата цел с осъществяваната вече „пътна карта” е икономиката на Кипър да започне да се възстановява през четвъртото тримесечие на тази година и да достигне връх на растеж през 2021 г., обяви прогнозата той.

Правителството очаква, че след частичното поетапно възобновяване на бизнеса възстановяването на икономиката ще започне през септември тази година. В този период то ще подкрепя жизнеспособни предприятия, в устойчив бизнес, които все още ще имат проблеми, но могат да поддържат най-много работни места и да увеличат търсенето. Стратегията предвижда още мерки за най-силно засегнатите сектори и приоритетно развитие и внедряване в икономиката на цифровите технологии.

Най-лошият сценарий, който може да се случи по тази „пътна карта” според финансовия министър, ще бъде управлението на икономиката в първата и втората фаза, които включват мерките за подкрепа и поетапното възобновяване на бизнеса, да не е успешно. В резултат Кипър може да загуби инвестиционен клас и достъп до международните пазари.

Втората възможност ще бъде успешно управление на кризата, което ще позволи на Кипър да избегне най-лошото развитие в икономиката, но публичният дълг може да стане неустойчив. В този случай правителството ще трябва да предприеме болезнени мерки за увеличаване на приходите и намаляване на разходите, т.е. познатите от кризата от 2013 г. рестриктивни мерки за строги икономии.

В най-добрия случай Кипър ще се развива добре в периода юни – август, което ще позволи да продължи разработването на конкретни и структурирани планове в контекста на цялостен план за икономическото управление за кризата и по-амбициозна политика за възстановяване.

Различни прогнози се дават сега и за икономическите показатели на следвирусния Кипър. Преди кризата страната очакваше темп на растеж от 2.6% за тази година, при 3.2% ръст през 2019 г., и бюджетен излишък от 600 млн. евро. Сега сметките на финансовото министерство в добрия вариант са за загуба на БВП от 5 до 7%. В средата на април, в разгара на епидемията, оценките на ведомството бяха по-плашещи – те сочеха спад от 10%, дори до 13%, ако блокирането на икономиката продължи по-дълго време и тя поеме много по-голям удар от коронавирусната криза.

Намаляване на кипърския БВП с 6-7% вижда и международната рейтингова агенция Fitch. В същия диапазон се движи и прогнозата на МВФ. Според фонда кипърската икономика ще се свие с 6.5% тази година и ще се възстанови с ръст от 5.6% през 2021 г.

По-екстремни варианти бяха обявени в края на април в проучване на Центъра за икономически изследвания на Университета на Кипър. Според учените годишният спад ще е между 7 и 14%.

Рецесията в страната през 2020 г. следва 5 години на възстановяване на икономиката й след банковия колапс от 2013 г. В следващите месеци предстои да стане ясно дали моделът на Кипър за успешно излизане от икономическа криза ще бъде потвърден.