800 млрд. евро ще струва впрягането на морската енергия в ЕС

800 млрд. евро ще струва реализирането на морския енергиен потенциал на ЕС до 2050 година, посочват от Брюксел в своята стратегия за офшорните енергийни проекти. 2/3 от тази сума ще бъдат инвестирани за изграждането на мрежите и свързаността на проектите.

Целта е декарбонизацията на енергийния сектор, а възобновяемите източници са един от ключовите елементи в тази насока. Морето, предвид разнообразието на басейните в Европа, има голям потенциал за развитие, посочват от ЕК в стратегията си.

Става дума за изграждане на вятърни турбини, прикрепени към дъното или плаващи, технологии за океанска енергия, разчитащи на приливите и отливите, плаващи фотоволтаични инсталации, производство на биогорива от водорасли и т.н.

Тъй като морските басейни на Европа имат различни характеристики, в тях могат да се развиват и различни проекти.

Анализите на Брюксел показват, че в Черно море например е удачно изграждането на вятърни турбини - и плаващи, и прикрепени, а в някои зони има потенциал за енергия от морските вълни.

Заради по-плитките води на Северно море в региона могат да се изграждат вятърни паркове с положени върху дъното генератори, а в Средиземно море успешната стратегия включва акцент върху плаващите централи. Държавите с излаз на Атлантическия океан имат потенциал за вятърни паркове, както и за реализация на проекти, разчитащи на приливите и отливите и енергия от вълните.

Всички тези проекти ще бъдат изградени съобразно целите за опазването на биоразнообразието и без да ограничават другите икономически дейности - морски транспорт, рибарство и туризъм. Според оценките нужните мощности ще отнемат не повече от 3% от морското пространство на Европа.

За изпълнението на зелените си цели ЕС ще има нужда от вятърни инсталации, разположени в морета, с мощност от поне 300 гигавата, както и от около 40 гигавата океанска енергия, посочват от Брюксел. В момента инсталираната в морето вятърна мощност е 12 гигавата.

Цената за реализацията на тези планове е 800 млрд. евро, а източниците на финансиране са няколко - от средствата за възстановяване на икономиката на общността след пандемията от коронавируса, както и чрез различни инициативи като Свързана Европа, Фонда за иновации и други.

Основната част за реализацията на проектите обаче ще бъде частното финансиране, залагат още в ЕК. Именно затова е изготвена и стратегията за развитие на сектора - да се даде сигурност на инвеститорите, а се очаква и ревизия на правилата за държавна помощ, което също да подпомогне внедряването на чистата енергия.