С церемония по изливането на "първия бетон" започна строителството на третия енергоблок на площадката на АЕЦ "Аккую" . На събитието чрез видеоконферентна връзка участваха президентите на Русия Владимир Путин и на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съобщават от пресцентъра на "Росатом".
Турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез отчете, че централата ще осигури 10% от електроенергийните нужди на Турция. "Тя има и много важен принос за опазването на нашата околна среда - ядрените централи са източник на чиста и непрекъсната електроенергия. Проектът е и двигател за развитието на промишлеността, икономиката, заетостта и много свързани индустрии", заяви той по време на събитието.
Изпълнението на проекта за изграждането на ядрената централа в южната ни съседка е ускорено, става ясно от коментар на президента на руската ядрена корпорация Алексей Лихачов, който също присъства на церемонията.
Лицензът за изграждане на трети енергоблок на АЕЦ "Аккую" беше издаден от Турската агенция за ядрено регулиране на 13 ноември 2020 година, припомнят от "Росатом". Главен изпълнител на строителството е съвместното предприятие TİTAN2 IC İÇTAŞ İNŞAAT.
Преди да се пристъпи към бетонирането на фундаментната плоча са извършени комплекс от подготвителни дейности - монтаж на оборудване за понижаване на нивото на водата, изкопни дейности, изграждане на бетонна възглавница и хидроизолация, армировка на фундамента и монтаж на вградени части.
В момента се извършват едновременно строителни и монтажни работи на площадките и на четирите енергоблока на АЕЦ "Аккую".
Бетонирането на фундаментната плоча на първи енергоблок беше завършено през март 2019 година. В сградата на реактора вече е монтирано устройство за локализиране на стопилката, сухата защита на реактора, продължават и дейностите по бетониране на стените на вътрешните конструкции. Сред ключовите събития, планирани за първи енергоблок, са дейностите по монтажа на корпуса на реактора.
Бетонирането на фундаментната плоча на втори енергоблок започна на 8 април 2020 година и приключи в началото на юни 2020 година.
Пакетът от документи за получаване на лиценз за изграждане на четвърти енергоблок на централата е внесен в Турската агенция за ядрено регулиране на 12 май 2020 година и в момента се разглежда от регулаторния орган.


Спасители изтръгнаха от смъртта баща и дете, завлечени от мъртвото течение ВИДЕО
Стършел ужили мъж по пътя Дългопол – Варна, медици реагираха за минути
Бунт до България: 35 мигранти избягаха от гръцки център, 17 са задържани
Тези 3 зодии ги очаква приятна изненада – съдбата им подготвя нещо специално!
Виц на деня - 24 август
Nvidia вдига рязко цените на чиповете си, сървърите ще поскъпнат с над 15%
Канада очаква дълга митническа война със САЩ
На Бесент сигурно му се иска някой друг да е финансов министър на САЩ
Центровете за данни търсят нови дестинации, може ли България да е една от тях?
"Първородният грях" е заложен в ДНК-то на изкуствения интелект
Защо Китай обяви 3 милиона коли на Tesla за опасни?
Шофьорите все още залагат на хибриди: как се промени пазарът през последните години
Бъдещите VW, Audi и Porsche ще използват американски софтуер
DIRAVI - забравеното инженерно чудо на Citroën
Джаз, наркотици и Ferrari: автомобилите на Майлс Дейвис
Гьозтепе на Мъри Стоилов с нова издънка, падна от Генчлербирлиги
И акулата Шарки влиза в битката за талисман на “Евровизия 2027”
Депутати искат електронни билети за лов и риболов
Западно разузнаване: Русия атакува фабрики за оръжие в Европа и България
Отново интензивен трафик на турската граница
преди 5 години Институт проблем естественных монополий (ИПЕМ) еще в 2012 году опубликовал тщательное исследование вопроса эффективности возврата вкладываемых Россией бюджетных средств в этот проект, и обнаружил, что за свои деньги, возврат которых под большим вопросом, РФ в виде Аккую получает немало рисков. Во первых, ученые считают, что рискована сама схема, по которой реализуется соглашение. Тендер на строительство первой турецкой АЭС Турция объявила еще в марте 2008 года, но во многом из-за необычных для такого рода проектов условий ее создания из 11 компаний со всего мира, проявивших изначально интерес к проекту, осталась только российская. Условие называется Build-Own-Operate (BOO), или Строй Владей Эксплуатируй, то есть поставщик должен обеспечить финансирование, строительство и эксплуатацию АЭС, а турецкое государство лицензирование и гарантии на закупку электроэнергии в течение 15 лет.В ИПЕМ предупреждали, что при использовании схемы ВОО иностранные инвесторы несут существенные риски. Практика показала, что большинство иностранных компаний, участвовавших в сооружении газовых и угольных ТЭС, после завершения строительства по такой схеме выходили из проектов, продавая их турецким компаниям. Основной риск, по их мнению, связан с тем, что соглашением не защищены российские интересы: РФ будет нести почти все связанные с проектом риски. Росатом планировал разделить их с турецкими партнерами, пытаясь продать 49% компании-оператора, но пока желающих не нашлось.Финансовый риск связан с тем, что уже запущенная АЭС должна будет в течение 15 лет с момента ввода каждого блока в коммерческую эксплуатацию продавать электроэнергию по фиксированной цене 12,35 цента за киловатт-час кВт/ч. По этой цене будет продаваться 70% электроэнергии, произведенной на первом и втором блоках, и 30% электроэнергии, произведенной на третьем и четвертом блоках. Это условие профессор Булат Нигматулин называл кабальным. К тому же, по его мнению, все возможные дополнительные затраты и риски по реализации этого проекта взяла на себя российская сторона, а все работы по Аккую выполняются без финансовых обязательств Турции, то есть турецкий бюджет не несет никаких финансовых рисков. отговор Сигнализирай за неуместен коментар