Централните банки рискуват своята независимост

Нарастващият фокус на централните банки върху изменението на климата е особено странен. Както показа пандемията, финансовата система е изправена пред редица крайни рискове, вариращи от кибератаки до политическа нестабилност по целия свят. Но централните банки нямат достатъчно опит в някоя от тези области. Неотдавнашно изследване на АЦБ отбелязва, например, липсата на каквато и да е обективна метрика, чрез която тя да „насочва“ покупките си на корпоративни облигации, така че да повлияе на усилията на компаниите да намалят въглеродните си емисии.

Регулаторите могат най-добре да се справят с финансовия риск - от какъвто и да е източник - със стабилно регулиране на капитала и ликвидността, и като настояват за оперативна устойчивост. А най-ефективният инструмент на централните банки за защита на хората с ниски доходи и малко финансови активи вече е вграден в съществуващата монетарна практика: а именно, осигуряване на ниска и стабилна инфлация, така че жизненият стандарт да не бъде подкопан.

Най-важното е, че новите и по-широки амбиции на централните банки имат дълбоки последици за тяхната независимост. Помислете за скорошните призиви в САЩ за таргетиране на безработицата в определени групи и региони.

Щатите, които премахнаха ограниченията, свързани с пандемията, и прекратиха допълнителните обезщетения за безработица, като цяло имат по-ниски нива на безработица от тези, които ги запазиха. Коя безработица трябва да таргетира Федералният резерв? Тази от 7,6% в Ню Йорк или онази от 2,3% в Небраска?

Самото присъединяване към силно натоварени дебати относно мерките за обществено здраве или държавната подкрепа за безработните затруднява поддържането на независимостта, необходима за ефективното провеждане на паричната политика.

Централните банки вече изглежда се съобразяват с предпочитанията на избраните лидери дори и при липса на реални промени в техните мандати. Случайно ли беше, че в седмиците след избора на президента Байдън Фед се присъедини към NGFS?

Подобни предложения едва ли ще задоволят партийните политически играчи. След като политиците веднъж видят, че централните банки се поддават на натиск, те ще натискат още по-силно. Отстъпките ще стимулират искания за още, а централните банки ще бъдат принудени да отидат отвъд управлението на паричното предлагане и надзора върху финансовата система.

По-широките мандати на централните банки, както с неотдавнашната промяна в правомощията на АЦБ и ангажимента на Европейската централна банка (ЕЦБ) към изменението на климата, може да станат по-чести. И след като политиката влияе по-силно на техните изчисления, на централните банки ще бъде по-трудно да правят това, за което само те са квалифицирани - да осигуряват монетарна и финансова стабилност.

Икономиките и обществата най-вероятно ще процъфтяват, когато централните банки са свободни да действат независимо, ръководени от разумна икономическа преценка, а не от краткосрочна политическа целесъобразност.