Намаляването на зависимостта от руската енергия не е толкова нереалистично

Понастоящем нашата концепция за това, което е реалистично, се сблъсква с неудобно големи дози реалност. Вероятността за голяма война в Европа, включваща ядрена сила, изглежда сякаш принадлежи към друга ера. И е така; старата ера просто се завръща. През по-голямата част от историята е било просто нереалистично за сравнително слаби държави като Украйна да бъдат независими в сянката на империите. За да може тази историческа ситуация действително да стане реалност, тя трябва да бъде поддържана. Следвоенният, воден от Америка ред, беше един от начините за поддържането ѝ, но този ред започна да губи своите позиции, след като СССР беше победен.

Сегашното възраждане на солидарността сред западните демокрации е вероятно друга реалност. Но това включва най-различни неща, които допреди около седмица биха се смятали за нереалистични: внезапно въоръжаване на Германия, стремеж на Финландия към членство в НАТО, доставки на оръжие от Европейския съюз за убиване на руски войници. Предприемането на по-нататъшната стъпка за драстично намаляване на зависимостта на Запада от руския енергиен износ е рисковано, жертва, която е сложна и склонна към компромиси и неуспехи. Но в този контекст може ли да се счита за нереалистично? Както отбеляза моят колега от Bloomberg Нат Булард, светът намали пристрастеността си към петрола сравнително бързо на фона на други кризи през 70-те години на миналия век.

В допълнение към европейците, треперещи от студ или страх, много други актьори се сблъскват с това, което е реалистично. На първо място това е руският президент Владимир Путин, който изглежда е имал развинтени фантазии относно липсата на воля за съпротива от страна на Украйна. „Путин предполага, че това е слаба политическа система, която може да подчини на ниска цена“, ми каза Тане Густафсън, професор от Джорджтаунския университет и експерт по руска енергетика.

Има течение от природозащитници, особено в Германия, които без съмнение ще осъдят призива на МАЕ да запази съществуващите ядрени централи отворени, без да признава реалността, че заплахата от рецесия или война ще принуди правителствата да използват всеки енергиен източник на разположение. Това включва въглища - както Берлин вече обмисля. В другия край на спектъра е ОПЕК+. На фона на трицифрените цени за барел петрол, стимулирани от действията на водещ член, картелът проведе кратка среща миналата седмица, на която по същество си запуши ушите с думите „Не ви чувам!“

Над всичко тегне по-бавно движещата се, но ясна и настояща заплаха за изменението на климата. В сравнение с необходимото преформатиране на нашата енергийна система, за да се справим с него, намаляването на зависимостта от руския енергиен износ изглежда изключително реалистично. Макар че острата криза в Украйна трябва да има предимство, и двете усилия са част от един и същ процес. И двете включват приемане на разходи или по-скоро интернализиране на съществуващи такива - в случая на Русия, цената на несигурността, а в случай на изменението на климата, цената на катастрофалното влошаване на околната среда. Какво се случва с нашия финансов модел, ако се вземе предвид руска атака срещу член на НАТО или разрушаването на ледения шелф на Антарктида? Изправени пред неумолими заплахи, единствената нереалистична възможност е да кажем, че нищо не може да се направи.