Европейската комисия (ЕК) е изпратила мотивирано становище на Малта относно приложението на схемата за предоставяне на гражданство, или т.нар. "златни паспорти". Това е втората стъпка в наказателната процедура в тази връзка срещу страната.
Според Брюксел предоставянето на гражданство на Европейския съюз в замяна на предварително определени плащания или инвестиции, без действителна връзка със съответната държава членка, представлява нарушение на правото на общността.
Всеки, който притежава гражданство на държава от общността, е едновременно и гражданин на ЕС. Европейското гражданство пък автоматично дава на съответното лице право на свободно движение, достъп до вътрешния пазар на ЕС и право да гласува и да бъде избирано на европейски и местни избори.
Рисковете, присъщи за тези схеми, стават още по-съществени на фона на руската агресия срещу Украйна, смятат още от ЕК.
В края на 2020 година Брюксел поиска от Малта да прекрати схемите за даване на гражданство срещу инвестиции. Страната го направи, но почти веднага разработи нова програма. След началото на войната в Украйна Малта спря да издава паспорти за граждани на Русия и Беларус, но не и за други граждани, и не е изразила намерение да я преустанови.
Сега малтийските власти имат срок от два месеца, за да се съобразят с искането на Брюксел, а следващата стъпка е иск в Съда на ЕС.
Междувременно Европейската комисия (ЕК) започна и първите стъпки на наказателна процедура срещу България и Гърция, които не са изпратили планове за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор. Изискването е вписано в Регламент ЕС 2019/941, чиято цел е предотвратяване на кризи в сектора, подготовката и управлението им при спазването на изискванията за единен пазар на електроенергия.
Страната ни получи и мотивирано становище (втората фаза от наказателната процедура) за забавено транспониране на правилата за обществени поръчки на чисти превозни средства. Брюксел е изпратил становища по това нарушение още и на Швеция, Унгария, Кипър и Чехия.
ЕК поставя цели по отношение на минимален дял на чистите превозни средства от общия брой превозни средства, придобивани чрез обществени поръчки през референтните периоди 2021-2025 година и 2026-2030 година. Поставени са отделни цели за леките автомобили и микробусите, камионите и автобусите, както и специална подцел за автобусите с нулеви емисии.
С мотивирано становище комисията призовава Белгия, България, Чехия, Хърватия, Унгария, Латвия, Нидерландия, Австрия, Словакия и Швеция да въведат правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.
Директивата за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, приета през лятото на 2019 година, има за цел да отключи ползите от данните и спомага за това по-голямата част от огромния фонд от данни, генерирани от публичния сектор, да бъдат на разположение за повторно използване.


Обновиха материалната база на домашния социален патронаж във Варна
Черноморски туристически форум събира експерти от бранша във Варна
Удар на варненската митница: Задържаха над 45 000 контрабандни артикули
При над 99% обработени протоколи: Разликата между Йотова и Гюров е по-малко от 50 000 гласа
Двама румънци откраднаха 14 парфюма от варненски магазин
Китайските автомобили за първи път изпревариха японските в Европа
Сръбските студенти биха Вучич без студенти и политици в листите
Еврозоната губи инерция, което намалява натиска върху ЕЦБ да повиши лихвите
Руските удари унищожиха логистични центрове на голяма украинска верига
Пазарът на имоти в България е на две скорости: цените растат, а сделките намаляват
Цената на батерия надхвърли 3 пъти тази на стар електромобил
Кола на старо до 10 000 евро – тези модели рядко разочароват
BMW увеличава пробега, без да променя платформата
Volkswagen готви нова вълна съкращения - още 12 000 работни места
18-цоловите гуми завладяват Европа
Как гласува България по възраст, образование и убеждения
Радев за балотажа: Ще избираме между мира и войната
Радев представя бюджета за 2027 г. следващата седмица, повече пари за отбрана
Ще доведе ли дълговата криза до разпадане на Европейския съюз?