Турската икономика губи инерция

Турската икономика нарасна с едва 2,9% през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година, разкриват публикувани в понеделник данни на турското финансово министерство. Резултатът е в ярък контраст с растежа от над 8% през 2010 г. и 2011 г., пише Financial Times.

Основна причина за забавянето е рязкото свиване на потреблението. Всъщност, ако не беше извънредният ръст на турския износ за някои страни от Близкия изток, страната вероятно щеше да изпадне в рецесия.

На фона на проблемите около другите развиващи се пазари, включително Индия, Бразилия и Китай, все повече анализатори предупреждават, че не може да очакваме продължилият десетилетие звезден ръст на турската икономика, при който брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се утрои, да се запази.

„Дните на икономическата експанзия от 6-8% са приключили“, казва Рейнхарт Клаус, който все пак припомня, че дори при ръст от 4-5% турската икономика би нараствала по-бързо от останалите развиващи се пазари.

По последни данни строителният сектор, който през 2011 г. се разшири с 11%, през второто тримесечие е нараснал с едва 0,4%.

Суниет Явуз, изпълнителен директор на Mavi Jeans, една от водещите турски търговски марки, очаква търговските молове в страната – символ на икономическия бум от последните години – да бъдат затваряни по един всеки месец.

Добрите новини за Турция идват от износа, който през второто тримесечие на годината се е увеличил с близо 20%.

В светлината на отчетения 3,6% спад на вноса това допринася за понижаването на дефицита по текущата сметка на страната – често разглеждан като едно от слабите места на икономическият модел в Турция поради размера си и зависимостта от волатилността на капиталовите потоци, чрез които се финансира.

60% от ръста на турския износ през първите 7 месеца на годината се дължи на рекордните продажби на злато за Иран, където домакинствата все по-често предпочитат да държат спестяванията си в благородния метал вместо в засегнатите от международните санкции банки, коментира Уилямс Якобсен от Capital Economics в Лондон.

Търговският ефект от продажбата на злато може би ще отслабне. След като продаде голяма част от златните си резерви на Иран, сега Турция се превръща в нетен вносител на злато.

„Не смятаме, че бумът при износа може да продължи при същия темп, не на последно място поради отслабващото търсене в еврозоната“, допълва Якобсен.

Междувременно възможностите на турската централна банка да разхлабва допълнително монетарната си политика са ограничени от необходимостта за запазване на достатъчно високи лихви, които да привличат чуждестранно финансиране, допълва той.