Путин изчерпва опциите си за Украйна

Руското правителство вече предприе стъпки, за да подготви руския народ за нарастващата международна изолация. В понеделник Путин проведе в своята резиденция разговори с водещи представители на отбранителната промишленост, за да решат заедно как вносните технологии могат да бъдат заместени предвид „политическите рискове".

В обръщението си към ръководителите на различните служби по сигурност, което бе излъчено по националната телевизия, Путин изказа и едно сериозно предупреждение. Потенциалът за ядрена отбрана на Русия защитава досега страната от военни нападения, но враговете се опитвали да проникнат „в икономическата и политическата сфера на страната". Путин обяви сериозни мерки, за да ограничи подобни заплахи за „суверенитета и териториалната цялост" на Русия.

Политическото „танцуване на Путин върху тънкото въже“ през последните месеци - той продължаваше да поддържа натиска над Киев и тайно да подкрепя бунтовниците, но въпреки това успяваше да предотврати сериозни икономически санкции от Запада - му спечели одобрението както на националистическите хардлайнери, така и на местния бизнес елит, пише още WSJ.

Но натискът над него растеше още преди катастрофата на пътнически самолет на Malaysia Airlines на 17 юли над територията, контролирана от бунтовниците. В Европа е налице едно нарастващо чувство на неудовлетвореност, че търсенето на решение на кризата не напредва. А снимките на сепаратисти, които се шляят на мястото на катастрофата между труповете на жертвите, само циментираха на Запад подкрепата за по-строги санкции.

„След катастрофата на пътническия самолет MH17 възникна изцяло нова ситуация, която изисква по-нататъшни строги мерки," заяви заместник-говорителят на федералното правителство на Германия Кристияне Виртц в понеделник по време на пресконференция.

По-строгите санкции „в някои отношения са бедствие“, както в икономически, така и в политически аспект и за двете страни, казва дългогодишен европейски дипломат. „Но ние не можем да бъдем безразлични. Ние трябваше да реагираме".

Но и отговорните фактори в Русия са наясно, че ефектите на ограниченията в рамките на цели сектори ще бъдат много по-болезнени, отколкото по-рано наложените санкции срещу отделни лица и фирми, които освен това ЕС все още иска да разшири. За първи път санкциите ще засегнат и някои руски олигарси.

На борсата в Москва в понеделник инвеститорите се приготвяха за най-лошото: акциите и рублата отчетоха рязък спад. Водещият измерител на фондовата борса в Москва MICEX изтри над 2% вчера. Спадът бе стимулиран и от новината, че акционерите в национализираната петролна компания ЮКОС са спечелили съдебната битка срещу Кремъл в едно от най-големите по рода си търговски съдебни дела. 

Същевременно очакванията за засилване на санкциите срещу Москва от страна на Европейския съюз натиснаха надолу и покупателната сила на руската рубла. Паричното средство загуби 0,86 на сто до 35,433 за един щатски долар и 0,91 на сто до 47,609 за едно евро. И двете равнища са най-ниските от 6 май насам.

„Пространството за маневриране сега е ограничено", казва Алексей Макаркин, анализатор в Центъра за политически технологии и политически съветник на Москва. „От прагматична гледна точка вероятно ще бъде най-добре да се оттеглят и украинската войска да обяви победа над сепаратистите“, каза той. "Но това е много трудно. Хората няма да го разберат".

Някои наблюдатели смятат, че Кремъл е оценил неправилно нарастващата съпротива на Запада и е приел, че тесните икономически връзки с Европа отново ще го защитят от по-строгите санкции.

Москва мислеше, че „Западът няма да продължи [със санкциите]", защото рискът от икономическо сътресение „надхвърля моралните принципи", казва Алексей Венедиктов, главен редактор на независимата радиостанция „Ехото на Москва“.

„Ситуацията е много по-сложна, отколкото преди една седмица“, казва Томас Греъм, който някога бе консултант на правителството на САЩ по отношение на политиката към Русия. „Путин подценява Запада. Но ние вероятно може да подценим до каква степен той е готов да рискува в Украйна“.