ЦИЕ - основният потърпевш от двустранните санкции между Брюксел и Москва

Валутите на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число унгарският форинт, чешката крона и полската злота, понесоха загуби спрямо долара след контрасанкциите на Русия спрямо Западните сили и достигнаха поне едногодишни дъна. Действията на Кремъл, дошли в отговор на украинската криза, понижиха и очакванията за представянето на региона в краткосрочен и средносрочен план.

Инвеститорите реагираха не само на ескалиращото насилие в Източна Украйна, но и на санкциите на Европейския съюз (ЕС) срещу ролята на Русия в конфликта, както и на ответната реакция на Москва. Играта на санкции обаче разкри много пробойни в икономиката на Европа, която все още не е напълно възстановена от финансовата криза.

Първият кръг на Западните санкции дойде, след като Русия анексира Крим през март, припомня WBP Online. Агресивните действия на Владимир Путин накараха 28-членния ЕС да наложи няколко кръга от санкции на руски физически лица, които са считани за приближени до руския президент. Кремъл пък отговори, като забрани вноса на широка гама от хранителни стоки – плодове, зеленчуци, месо, риба и млечни продукти от страни, подкрепящи санкциите.

Пазарите в страните от ЦИЕ, които традиционно са най-уязвимите икономически и далеч по-зависими от износа си за Русия, бяха сред най-силно засегнатите от инвеститорските разпродажби. Търсенето на акции и облигации на развиващите се европейски икономики намаля рязко през август. Инвеститорите изтеглиха 234 млн. долара от пазарите от региона през първите десет дни на август след покачването на обема с 33 млн. долара през юли и 891 млн. долара през юни според данните на изследователското дружество EPFR Global.

От друга страна инвеститорите започнаха да изкупуват активи с очакваното покачване на цените, което се очаква да последва след затоплянето на отношенията с Москва. Русия е един от най-големите производители на паладий, никел и алуминий, както и вторият най-голям износител на петрол в света.

Въпреки че тези пазари не са особено засегнати за момента, някои инвеститори се опасяват от нарушения на доставките, а също и от това, че Руската федерация може да се възползва от позициите си и да отмъсти чрез ограничаване на експорта.

На 7 август Русия обяви едногодишно ембарго на месото, рибата, млечните продукти, плодовете и зеленчуците от ЕС, Съединените щати, Канада, Австралия и Норвегия, като отмъщение за икономическите санкции на Запада.

Според премиера Дмитрий Медведев ембаргото ще насърчи конкуренцията, предоставяйки по-добри позиции на вътрешния пазар за руските фермери. Той разкритикува "ситуация, в която всички ябълки, например, идват от Полша или някои други продукти, примерно риба – от Норвегия".

Европейската комисия (ЕК) бе принудена да одобри спешно финансиране в размер на 125 млн. евро за производителите на плодове и зеленчуци, които бяха сериозно засегнати от наложената от Русия забрана за внос на продукция от Запада. Прасковите, нектарините, доматите, чушките, краставиците, гроздето и крушите бяха включени в схемата за подмогане. В списъка ще попаднат още морковите, бялото зеле, карфиолът, гъбите, ябълките, червените горски плодове, десертното грозде и кивито.

Комисарят по земеделието на ЕС Дачиан Чолош заяви, че културите, попаднали в схемата за обезщетение на ЕС, са тези без възможност за съхранение.

Най-големите износители на пресни плодове и зеленчуци от ЕС в Русия през 2013 г. са били нейните съседи Полша (плодове – 339 млн. евро, зеленчуци – 173 млн. евро) и Литва (309 млн. евро и 340 млн. евро).

Общият износ на плодове от ЕС в Русия за миналата година е бил в размер на 1,07 млрд. евро. Основните губещи от санкциите ще са Литва, Полша, Финландия и Дания.