Руската икономика е ранена

Путин си има достатъчно проблеми и повечето от тях той си е създал сам. В Източна Украйна се водят кървави боеве, а той продължава да разпалва конфликта. Отношенията му със Запада са обтегнати, като сега дори и Германия се обръща срещу него. На границата му воюва "Ислямска държава", а в страната расте броят на хората, които се съмняват в правилността на украинската му политика. Има обаче проблем, който може да засенчи всички изброени: ранената икономика на Русия може да изпадне в криза, пише в свой анализ The Economist, цитиран от БТА.

Някои от недъзите на Русия са добре известни. Икономиката ѝ, подхранвана от петрола, скочи при повишаване на цените на черното злато. Сега обаче, когато то поевтиня от средно почти 110 долара за барел през първата половина на годината до 80 долара, Русия понася сериозни загуби. Рублата поевтиня с 23% за три месеца. Западните санкции също причиниха трудности, тъй като банкерите прилагат ограниченията не само за приближените на Путин, но и спрямо доста руски компании. 

Като цяло годините на клептокрацията (форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт) са имали разрушително действие върху страната. Голяма част от богатството е поделено между приятелите на Путин.

Всеки очаква продължителна стагнация, но всеобщото мнение е, че Путин е достатъчно силен да устои на това. Поевтиняващата рубла направи някои износни сектори като селското стопанство по-конкурентоспособни. Този износ, наред с ответните санкции на  Путин, блокиращи вноса, означава, че Русия все още има малък търговски излишък.

Русия освен това все още разполага и със значителни запаси от чуждестранна валута на стойност от около 370 млрд. долара според централната банка. А към това  следва да се добави упоритостта на руския народ, който винаги е бил склонен да вини за неволите си чужденците, и увереността на Москва, че Путин разполага с още време за маневри. Според някои хора той разполага с още около две години. 

Всъщност до криза може да се стигне доста по-рано. Защитните сили на Русия са по-слаби, отколкото на пръв поглед, и биха  могли да бъдат подложени на изпитание от всяка една от възможностите - пореден спад на цените на петрола, лошо преструктуриране на дълговете на руските компании, допълнителнителни западни санкции. Когато икономиката на някоя страна стане неустойчива, международната финансова система често се превръща  в катализатор, който бута страната в пропастта по-бързо, отколкото очакват политиците и инвеститорите.

Путин търпи поражение

В момента най-голямо безпокойство буди цената на петрола. Путин е убеден, че тя ще се възстанови. Изглежда обаче предлагането ще се увеличава, като ОПЕК държи да запази пазарния си дял. Американските правителствени агенции прогнозират, че  цената на петрола може да достигне средно 83 долара за барел през 2015 година, доста под равнището от 90 долара, от което Русия се нуждае, за да избегне рецесия (и да поддържа бюджета си балансиран). Ако световното търсене отслабне - Япония, например, изпадна в рецесия след последния кръг прогнози - цената на петрола може да спадне още. Това незабавно ще накара инвеститорите да преоценят перспективите на Русия.

Съществува и проблемът с погасяването на дълговете. Руските  компании са натрупали 500 млрд. долара чуждестранни  задължения, като 130 млрд.  долара трябва да бъдат покрити преди края на 2015 година и то в момент, когато не са много западните банки, готови да разширят дейността си в Русия. Дори компании, чиито приходи са в долари, могат да имат затруднения да платят дълговете си. Петролният гигант „Роснефт“ неотдавна поиска от Кремъл заем от 44 милиарда долара. Засега Путин оказва отпор, но той не може да позволи фалит на компания, която е 70% държавна собственост и дава работа на 160 000 души.