Петролната война на Саудитска Арабия с Русия

Докато президентът Владимир Путин се опитва да възстанови позициите на Русия като основен играч в Близкия изток, Саудитска Арабия започва да атакува традиционни за Русия пазари, като доставя по-евтин петрол на Полша, пише Леонид Бершидски в коментар за Bloomberg.

На неотдавнашен инвестиционен форум Игор Сечин, който е главен изпълнителен директор на най-голямата руска петролна компания Роснефт, се оплака от саудитското влизане на полския пазар.

"Те активно правят дъмпинг," посочи той. И други руски ръководни кадри са притеснени. "Това не е ли първа стъпка към преразпределение на западните пазари?", посочи на кръгла маса миналата седмица Николай Рубченков, директор на Татнефт.

Дали правителствената енергийна стратегия не трябва да съдържа някои мерки за защита на руските интереси на съществуващите западни пазари, попита той.

Европейски търговци и нефтопреработватели потвърждават, че Саудитска Арабия предлага петрола си със значително намаление, като така саудитското черно злато става по-привлекателно от руското. И въпреки че повечето източноевропейски рафинерии сега технологично зависят от руския петролен микс, представителите на руския петролен сектор с право се притесняват.

През 70-те години Саудитска Арабия изпращаше половината от петрола си за Европа, но тогава Съветският съюз изгражда тръбопроводи за износ от богатите си петролни находища в Западен Сибир и саудитците се насочиха към азиатските пазари, където търсенето нарастваше и можеше да се получат по-добри цени. Делът на Саудитска Арабия на европейския петролен пазар продължи да спада; през 2009 година той достига най-ниското си равнище от 5,9%.

Делът на Русия пък постигна максимум от 34,8% през 2011 година. През последните години Саудитска Арабия бавно увеличава присъствието си, достигайки до 8,6 % през 2013 година, но никога не бе опитвала късмета си в Полша.

Като повечето страни от Централна и Източна Европа, Полша отдавна е клиент на руските петролни компании. Миналата година около три четвърти от вноса на горива е бил от Русия, а останалата част от Казахстан и европейски страни.

Полша обаче е в центъра на усилията да бъде намалена зависимостта на Европейския съюз от руските енергийни източници. След като Русия анексира Крим от Украйна миналата година, Полша, която граничи с Украйна, увеличи военните си разходи и усилията за укрепване на сигурността. Тя работи също така с по-малките си съседи.

Миналата седмица обяви споразумение с Литва, Латвия и Естония за изграждането на тръбопровод за природен газ към и от балтийските страни, гарантирайки бъдещата си независимост от руските газови доставки.

В този контекст един нов и надежден доставчик е добре дошъл. А що се отнася до саудитците, те трябва да разширят дейността си извън Азия, където търсенето спада.

Кремъл и представителите на руския петролен сектор отдавна усещат желанието на Европа за енергийна диверсификация и потърсиха нови пазари. До началото на века почти целият петролен износ на Русия бе за Европа. Миналата година делът се сви до под две трети.

На азиатския пазар Русия стана сериозен конкурент на саудитците. През май руските петролни доставки за Китай дори временно надминаха доставките от Саудитска Арабия. Сега когато саудитците са ангажирани с безмилостна ценова война за пазарен дял - не само с производителите на шистов петрол в САЩ, а и с всички доставчици, които не са членове на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) - те се насочват към традиционни за Русия пазари.

Това може да се превърне в сериозна свада между две страни най-големи износителки на петрол в света, между които вече има неразбирателство по сирийския конфликт. Засега ОПЕК и Международната агенция за енергията прогнозират скромно повишение на търсенето догодина, но ако китайската икономика продължи да се представя по-лошо от очакваното, този пазар може да стане прекалено малък за руснаците и саудитците. И двете икономики зависят от петрола и запазването на пазарния дял е въпрос на оцеляване.

Петролната конкуренция е опасно подводно течение в близкоизточната политика на Путин. Руският лидер се надява, че когато неговият съюзник Иран отново излезе на световния петролен и газов пазар, Русия по някакъв начин ще се възползва от това, може би чрез нови тръби през Сирия. Той освен това иска да попречи на саудитците да установят маршрути за износ в Сирия. Сега, когато руското енергийно върховенство в Европа е изложено на риск, Путин все по-упорито ще се стреми да реши сирийския конфликт според условията, които той поставя.

(БТА)