Основната подкрепа към Путин изпитва все повече колебания

Русия се впуска в почти двегодишен изборен сезон това лято, който ще завърши с президентски избори през 2018 г. За разлика от предишните години обаче, залитащата икономика на страната взима своите жертви сред позициите на избирателите с ниски доходи, които обвиняват парламента и кабинета за тежкото си положение, коментира Bloomberg.

Преди пет години твърденията за изборни измами доведоха до най-големите антиправителствени протести от началото на възхода на Владимир Путин, в резултат на което десетки активисти и лидери на опозицията бяха хвърлени в затвора. Новият изборен цикъл идва на фона на икономическа криза, причинена до голяма степен от срива на цените на петрола – основния износ на Русия.

Рецесията остави много работодатели без пари, което изкара служителите по улиците в протест срещу неизплатени заплати и намалени работни часове. Центърът за икономически и политически реформи (ЦИПР), мозъчен тръст, близък до Руската комунистическа партия, съобщава за почти двоен ръст на протестите през март спрямо предишните месеци, а това е сериозен скок от миналата година.

През 2011 г. градските елити, привърженици на реформата, бяха в авангарда. Тази година много повече и по-бедни руснаци изразяват недоволството си, сочат последните проучвания. Демонстрациите започват да се разпространяват и извън градовете. Ръководителят на ЦИПР Николай Миронов казва, че това може да е само началото и че има възможност протестите да достигнат „мащаба на онези, които видяхме в края на осемдесетте“.

Според Миронов много от днешните протестиращи, за разлика от последните избори, копнеят за бащинската съветска държава. Лоялността им към 63-годишния Путин е поставена на изпитание, тъй като икономическата криза подкопава основния му акцент – сигурността и растежа.

„Те изпитват шок, унищожаващ идеята за стабилност, която преди циментираше основната подкрепа към правителството“, казва Миронов. Ако не се предприемат действия, протестните движения може да се окажат значителна политическа заплаха за Путин, предупреждава той.

Макар че по принцип Путин се наслаждава на изключително висок рейтинг на одобрение – 80%, напоследък той също отчита спад. Анексирането на Крим през 2014 г. засили подкрепата у дома, като в същото време последвалите икономически санкции от Запада даде възможност на Путин да прехвърли отговорността за икономическите трудности на някой друг. Макар че инфлацията намалява тази година и цените на петрола донякъде се възстановяват, ударите на санкциите и петролното презасищане нанесоха достатъчно вреди, за да накарат руснаците да обвинят някой по-близо до дома.

Проучване от март сред 1 500 руснаци на консултантската компания Център Левада показва, че за пръв път от години повечето руснаци не одобряват представянето на парламента. Рейтингът на одобрение към Думата е спаднал до 42% през март от 56% през септември 2014 г. Броят на тези, които вярват, че страната се движи в правилната посока, е спаднал до 49%, а 33% изразяват увереност, че Русия определено се движи в погрешната посока.

Цялостната подкрепа за министър-председателя Дмитрий Медведев и кабинета му сега се разделя по равно спрямо 60% преди две години. В същото време 82% от анкетираните са съгласни, че има икономическа криза, а повечето вярват, че тя ще бъде дълга.