FAZ: В Румъния – нито способни, нито достойни

Фактът, че председателят на Европейската комисия изразява съмнения в способността на една страна членка да председателства ЕС, е не само звучен шамар, а истински ъперкът. Само че критиката на Жан-Клод Юнкер към румънското правителство е напълно оправдана. Можем да я формулираме и много по-ясно: сегашното правителство в Букурещ нито е пригодно, нито е достойно да води ЕС в продължение на шест месеца, въпреки че в това отношение нищо не може да се промени, пише в свой коментар за Frankfurter Allgemeine Zeitung Райнхард Фезер.

Това обаче не е присъда срещу Румъния, а срещу двете партии, които сега управляват тази страна. От две години те демонстрират, че най-важният им приоритет е да предпазват корумпираните политици от влизане в затвора. Те полагат и огромни усилия за демонтажа на правовата държава. При това съдебната реформа, която започна с подготовката за присъединяване към ЕС през 2007 година, беше един от истинските успехи на страната.

Един поглед към Румъния изобличава и лъжите на правителството, че критиките от Брюксел водели до това страната да бъде третирана като членка втора класа, пише още Фезер. 

В Румъния се надигна масов протест срещу политиката на това правителство: сред гражданското общество, съдиите и прокурорите, сред парламентарната опозиция и от държавния глава Клаус Йоханис. Само благодарение на неговата силна съпротива, доминираното от посткомунистическите мрежи правителство не успява да задуши напълно правосъдието.

През изминалите две години властимащите в Букурещ се опитаха да си прокарат своя дневен ред зад гърба на ЕС, като - за разлика от правителствата в Полша и Унгария - те избягваха откритата конфронтация с Брюксел. С началото на европейското председателство това вече не е възможно. И в този смисъл това председателство може би е и шанс за Румъния. За ЕС обаче то идва в неподходящ момент. И то не заради характера на това правителство. Дееспособността на Букурещ е под въпрос, защото правителството и президентът се намират в един вид състояние на война. А това засилва и без това непредвидимите рискове, които може да предизвика един некоординиран Brexit.