Мартин Ирушек: Липсата на развита инфраструктура убива ефекта на диверсификация

Мартин Ирушек е преподавател в Масариковия университет в Бърно, Чехия. Неговият експертен фокус е свързан с енергетиката и енергийната сигурност в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Публикувал е редица статии относно концептуалните основи на енергийната политика на страните от този регион и Европейския съюз, ролята на Русия в европейската енергетика в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и ролята на САЩ в глобалната енергийна обстановка. В интервю за Investor Ирушек споделя своята гледна точка относно напредъка на основните газови проекти в региона и пътя към диверсификация, по който се е насочила България, както и ролята на Украйна като основна транзитна страна за руския природен газ.

Руският газ продължава да търси нови пътища към Европа. Казусът с доизграждането на газопровода „Северен поток 2“ остава една от най-актуалните теми на политическо ниво на континента. Както вие писахте, редица европейски страни се противопоставят на този проект, виждайки в него опит на Русия да увеличи своето влияние в региона, докато други се страхуват да изгубят своето преференциално положение като транзитни зони. Според вас какви пречки могат да възникнат преди евентуалното завършването на „Северен поток 2“ и може ли Европа, след избирането на нови ръководители на основните звена на Европейския съюз, да промени изцяло своето възприемане на руския газ като жизненоважен енергиен ресурс?

- Засега, както се вижда, проектът „Северен поток 2“ напредва. Последното разрешително, което остава да бъде издадено и което все още хвърля сянка на несигурност върху газопровода, е това на Дания. Но съществува и сценарий, при който „Газпром“ може да завърши строежа и без одобрението на Копенхаген – промяна в маршрута, като проектът може да бъде забавен, но не и спрян. Съществува голяма вероятност „Северен поток 2“ да не бъде завършен в първоначално определения срок, но все пак не са налични особени пречки, които биха попречили на неговото доизграждане.

Това, което може и ще се превърне в особено важен въпрос, е съдбата на транзита на природен газ през Украйна. Тъй като настоящият транзитен договор губи давност през декември тази година, може да се стигне до период преди новите газопроводи да влязат в експлоатация („Северен поток 2“, „Южен поток“ и свързаните с тях газопроводи), в който „Газпром“ ще продължи да се нуждае от Украйна като транзитна страна за своя газ в посока запад. Дружеството вече намекна, че може да бъде сключен нов договор с Киев след 2019 г.

Въпреки това, въпросът е свърза с обхвата на газовия поток. Той вероятно ще намалее съществено, но количеството предстои да бъде уточнено и зависи от транзитния капацитет на териториите извън Украйна, както и от напредъка на преговорите между Русия, Украйна и Европейския съюз (ЕС).

Очевидно, транзитният въпрос има не само икономически последици, но и политически. Украйна възприема своята транзитна роля като вид застраховка, при която тя няма да бъде изоставена от Запада. От друга страна ЕС гледа да покрие собствените си енергийни нужди, като организацията признава за опасността пред политически нестабилната Украйна.

Очаквам транзитът на руски газ през Украйна да се понижи съществено, като този проблем ще зависи най-вече от напредъка при проектите „Северен поток 2“ и „Турски поток“, както и от преговорите между Киев, Брюксел и Москва.

По мое мнение е малко вероятно да се стигне до фундаментална промяна в отношението на ЕС към Русия и доставките ѝ. Производството на природен газ в ЕС и Европа се намира в упадък и континентът се нуждае от внос на газ.

Докато продължава строежът на „Северен поток 2“, един друг руски газов проект търпи своето развитие в района на Балканите - „Турски поток“. Това ще предостави възможност на страните от Балканския полуостров и тези в съседство с тях да имат достъп до допълнителни количества природен газ, както и за осигуряване на допълнителни финансови средства под формата на транзитни такси. В края на май Унгария също изрази желание да се включи към инфраструктурата на „Турски поток“. Възможно ли е това да създаде условия за евентуалното присъединяване и на други страни като Словакия и Чехия и обсъждат ли се подобни възможности от техните правителства?

- Допълнителната газова инфраструктура, която трябва да се свърже с „Турски поток“ още не е завършена. Въпреки че Сърбия вече е започнала да изгражда своята част, остават още много въпроси, които трябва да бъдат решени (както правни, така и от гледна точка на строителството и логистиката). Целта тук е да се транспортира газ на север, към газовия хъб „Баумгартен“. Имайки се предвид вече съществуващата междусистемна връзка между Унгария и Словакия и Словакия и Чехия, част от газа по „Турски поток“ може да достигне и до тези страни.

Европа купува стотици милиарди кубични метра руски газ. В същото време САЩ се опитват да пласират своя продукт – втечнения природен газ (LNG), който доставят чрез танкери. Тяхното енергийно влияние е значително по-силно изразено в Западна Европа, където инфраструктурата на руските газопроводи липсва. Гърция също изгражда терминал за LNG край Александруполис. България планира да стане акционер в този проект, като в същото време започна изграждането и на интерконектора с Гърция, по който ще се транспортира газ от страни като САЩ, Египет, Азербайджан, Кипър и др. Смятате ли, че това може да се приеме като опит за постигане на ефективна енергийна диверсификация на региона и какви предимства може да донесе на страните възприемането на алтернативни на руския газ енергийни доставки?

- Определено. Доставките на втечнен природен газ със сигурност могат да се разглеждат като опит за диверсификация, но въздействието им все още не е явно. По същия начин предстои да се види какво ще е влиянието им и извън България. Предвид хроничните проблеми в региона, свързани с недостатъчната инфраструктура, се предполага, че въздействието ще бъде доста ограничено, поне докато необходимите междусистемни връзки не бъдат изградени и въведени в експлоатация. Най-важната в това отношение ще бъде междусистемната връзка между България и Гърция.

Зависимостта от един доставчик и един маршрут сериозно възпрепятства енергийната сигурност като цяло.