Пропуква ли се китайското влияние в Централна и Източна Европа?

Китайската тактика „разделяй и владей“ в Източна Европа среща проблеми. Платформата „17 + 1“, създадена от Пекин през 2012 г. за изграждане на връзки със 17 държави от Централна и Източна Европа, изглежда се е свила до 11 + 1, защото половината от 12-те национални лидери от ЕС, поканени в клуба, не се появиха да отдадат почит към китайския президент Си Дзинпин, пише онлайн изданието Politico.eu.

Това е ужасно дипломатическо препятствие за Си, който имаше първокласна карта в играта си, след като предложи да удвои вноса на храни в Китай от Източна Европа през следващите пет години, посочва изданието.

Си постъпи хитро, като се обърна към селскостопанския сектор - очевидна политическа болезнена точка заради състоянието на сектора в по-бедните източноевропейски членки на ЕС, които се оплакват, че са подкопани от силно протекционистките селскостопански мощности в Западна Европа.

Форматът 17 + 1 е форум, с който Пекин цели да разрасне влиянието си в Източна Европа. Китай обещава инвестиции в региона, свързани с инициативата „Пояс и път“ - гигантски инфраструктурен и транспортен проект, свързващ Китай с пазарите на ЕС.

Си навлезе на нови територии в региона наскоро. Той обещава да подобри митническите процедури, както и намеква, че повече източноевропейци ще получат ваксини срещу коронавирус.

Тази чаровна офанзива обаче явно издиша. Страните от Източна Европа са все по-малко убедени, че Китай наистина ще им предостави икономическите предимства, каквито първоначално са си представяли. По-важното е, че трябва да се разгледат отношенията със сигурността, заедно с дипломатическите връзки с новата администрация на президента на САЩ Джо Байдън, който иска да намери широк дипломатически противовес на Китай.

И шестте държави, които пренебрегнаха Пекин, са източноевропейски членове на НАТО и ЕС - България, Румъния, Словения, Естония, Латвия и Литва. Те не са изпратили своите президенти или министър-председатели, за да се присъединят към това, което Китай се надяваше да бъде среща на върха "Си плюс 17 лидери". Вместо националните лидери, тези държави са представлявани от министри на срещата.

Само ден преди събитието китайски дипломати са се опитали да окажат натиск върху тези столици да изпратят "представителство на по-високо ниво", според дипломат от една от тези шест държави. "Китайците смятат, че не им даваме лице", казва източникът на изданието, който е говорил при условие за анонимност заради чувствителността на случая.

"Голяма изненада е и за Пекин, тъй като всички 27 държави от ЕС единодушно одобриха инвестиционния пакт [на Европейския съюз] [с Китай през декември]“, допълва още дипломатът.

Прибалтийските държави - и по-специално Литва, поеха водещата роля в неглижирането, още повече, че дипломати от страната са проучвали преди три седмици дали е възможно да се представят на по-ниско ниво на срещата на върха. Уна Берзина-Черенкова, ръководител на Китайския център за изследвания в университета Страдиня в Рига, коментира, че това е лесно обяснимо: балтийските държави си имат Русия и не биха допуснали още една сфера на влияние, като Китай.

Толкова френетични са китайските усилия да привлекат всички лидери на срещата, че Пекин до последно не признава, че шестимата лидери няма да присъстват, а вместо това посочва, че се очаква да закъснеят.