Пропуква ли се китайското влияние в Централна и Източна Европа?

На въпрос за 17 + 1 Вашингтон казва, че е ангажиран да работи с Европа по политиката на Китай. "Ние признаваме, че нашите европейски партньори имат свои собствени интереси и взаимоотношения и не ги принуждаваме да избират между Китай и САЩ. Ние обаче сме загрижени, че Китай често използва многостранни организации като инструмент за напредък в своята [икономическа] политика, националната сигурност и интересите на външната политика за сметка на мира и просперитета на други държави, зачитането на правата на човека и международния ред, основан на правилата“, коментира говорител на Държавния департамент на САЩ пред медията.

Земеделието играе голяма роля в последната среща на върха 17 + 1, тъй като европейските страни изразиха разочарование от темповете на Китай да отвори своя пазар за износ на селскостопански стоки и храни. На срещата на върха Марияна Николова, вицепремиер на България, наблегна на проблемите с търговския дисбаланс и достъпа до китайския пазар.

"Разчитаме на подкрепата на китайското правителство и ръководството на президента Си Дзинпин, за да идентифицира и приложи допълнителни конкретни мерки за разширяване и улесняване на достъпа до китайския пазар", коментира тя, цитирана от БТА.

Тя е поискала от Си да „съдейства за разширяване на обхвата на изнасяните стоки, като опрости и ускори процедурите за внос в Китай, по-специално храни и селскостопански стоки“.

Полският президент Анджей Дуда е подкрепил искането ѝ, като е заявил на срещата, че Полша е "недоволна" от скоростта на увеличения достъп до китайския пазар, съобщава TVN24. Ще бъдат необходими действия, "като премахване на административните ограничения върху вноса на селскостопански хранителни стоки от Полша", допълва Дуда.

Полша доминира в източноевропейския износ на селскостопанска продукция за Китай. Унгария е на второ място, като основно двете страни удовлетворяват китайското търсене на месо и млечни продукти.

Словакия е една от малкото страни в региона, постигнали победа, защото само ден преди срещата подписа протокол, чрез който тя може потенциално да продаде повече агнешко месо на Китай. В замяна на това на срещата на върха се появи словашкият премиер Игор Матович въпреки по-ранните спекулации, че той също ще я пропусне.

Нищо от това не означава, че старият основен елемент на инициативата „Един пояс, един път“ е отстъпил на заден план. На срещата на върха Си коментира, че планира да превърне Централна и Източна Европа в „първия регион“ в света, който да бъде изцяло обхванат от схемата. Той обаче не споменава за конкретни нови инфраструктурни проекти, които биха могли да бъдат по-трудни, поне в ЕС, като се има предвид настояването на Европейската комисия за по-строг подход за контрол на инфраструктурните сделки на държавите членки с държави извън блока.

Си посочва, че ще пусне нов "пункт за координация и консултации за митническо оформяне" за "Експресна линия Китай-Европа суша-море" от Будапеща до пристанище Пирея в Гърция, което е отдадено на дългосрочна концесия на китайска компания. Това ще обхване Унгария, Сърбия, Северна Македония и Гърция. Доставките на стоки са сложни по маршрута, тъй като в него участват страни от ЕС и извън ЕС, а китайците не дават непосредствени подробности за това как може да работи новият механизъм.

На фона на продължаващия страх на ЕС от тактиката за разделяне и управление на Китай - например чрез въвеждане на различни технически стандарти, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че платформата ще бъде символ на "сътрудничество, солидарност, разбирателство и прозрачност", според гръцки служител. Не всички присъстващи на срещата обаче са впечатлени от тези прокламации за солидарност.