Турция е пред още по-голяма икономическа опасност

Инфлацията в Турция отново набира скорост. През април потребителските цени се увеличиха с 1,68% спрямо предходния месец, съобщи турската статистическа служба. А за една година цените са скочили със 17,14 на сто. Така размерът на инфлацията се отдалечава все повече от поставената цел за ниво от пет процента. Както показват данните на статистическата служба, поскъпването е било относително близо до тази цел за последно през април 2016 година - с 6,57 на сто, пише в свой анализ Deutsche Welle.

Само преди няколко дни новоназначеният от президента Реджеп Тайип Ердоган шеф на Централната банка Шахап Кавджъоглу увеличи прогнозата за инфлацията до края на годината от 9,4 на 12,2 процента. И предрече, че инфлацията ще достигне пика си през април. Предшественикът на Кавджъоглу - Наджи Агбал бе увеличил основния лихвен процент от 17 на 19 на сто. Това е нивото и в момента. Новият гуверньор обяви неотдавна, че ще остави лихвите по-високи от размера на инфлацията.

Ердоган е отявлен противник на високите лихви като средство за борба с инфлацията и отхвърля увеличаването им. Преобладаващото мнение на икономистите е, че скъпите пари могат да намалят търсенето на кредити, което би довело до намаляване на инфлацията. Недостатъкът е, че това задушава и конюнктурата.

„Фактическата забрана на Ердоган да се поддържа трайно високо ниво на лихвите, подкопа доверието в паричната политика, казва експертът от Commerzbank Тата Гозе. За две години турският президент смени вече трима шефове на Централната банка.

От последната смяна на върха на Централната банка местната валута - лирата, се е обезценила с точно 13%, което е една от причините за растящата инфлация. Сривът на лирата доведе до значителен ръст в разходите за внос, а Турция е силно зависима от доставките на суровини от чужбина. 

Заради наложената кадрова промяна в Централната банка експертите предрекоха нов ръст на инфлацията. Наред с високата инфлация и слабата лира Турция има проблем и с младежката безработица, която в момента е почти 27 процента.

Наложенaта наскоро блокада в Турция би могъл допълнително да влоши икономическото положение, най-малкото  в краткосрочен план. Ердоган обаче иска да намали радикално броя на новите инфекции преди началото на тазгодишния туристически сезон, за да подкрепи този толкова важен за турската икономика сектор.

„Краткосрочното тежко обременяване на икономиката цели да осигури по-доброто ѝ развитие в средносрочен план“, коментира икономистът от Commerzbank Улрих Лойхтман. „Така Турция продължава да фаворизира туристическия сектор“, допълва той. Но успехът не е сигурен.

Според експертите блокадата може да има и положителен ефект за турската лира. Покрай него временно ще намалеят потребностите от внос, а съответно и от необходимата за целта валута, а туризмът след това би могъл да доведе до увеличаване на валутните приходи. Но и това в никакъв случай не е сигурно, тъй като най-сериозният проблем на турската валута си остава паричната политика, посочва Лойхтман.