Може ли наказателните мерки срещу руските банки да дестабилизират системата?

Санкции, кредитни рискове, кибератаки: Неотдавнашното изостряне на кризата в Украйна подхранва опасенията за дестабилизиране на международната банкова система. Във вторник вечерта президентът на САЩ Джо Байдън обяви нови санкции. Наказателните мерки ще бъдат насочени към две големи банки, както и към поддръжници на руския президент Владимир Путин и техните семейства.

Байдън иска също така да забрани на американските банки да търгуват с руски държавни облигации, като по този начин отрязва достъпа на Москва до западните капиталови пазари. През миналата година правителството на САЩ вече забрани на американските финансови институции да търгуват с държавни облигации на първичния пазар, но не и на важния вторичен пазар.

Според Министерството на финансите на САЩ засегнатите руски банки са държавната банка за развитие ВЭБ и ПСБ, която играе основна роля в руската отбранителна промишленост. Двете институции ще бъдат откъснати от американската финансова система, а всичките им активи под юрисдикцията на САЩ ще бъдат замразени. По този начин за Москва ще стане по-трудно да финансира действията си в Украйна.

Европейският съюз вече въведе забрана за търговия с облигации. Освен това според върховния представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел пакетът от санкции на ЕС ще засяга и банки, които финансират операции в сепаратистките райони.

Подобни санкции обаче могат да имат неприятни странични ефекти и за ЕС. Наказателните мерки могат да засегнат търговските отношения на Русия като цяло, като щетите ще засегнат и германските износители.

Обединеното кралство наложи санкции и на пет руски банки. Засегнати са "Россия Банк", "ИС Банк", "Дженерал банк“, "Промсвязбанк" и "Черноморска банка за развитие и възстановяване", заяви министър-председателят Борис Джонсън пред парламента.

Още по-строги санкции?

И САЩ, и ЕС обявиха още по-строги санкции, ако Русия продължи да изостря спора с Украйна. Руските банки ще бъдат най-силно засегнати, ако Западът ги включи в санкционните списъци и замрази активите им в чуждестранна валута, казва Антон Лопатин, банков анализатор за Москва в рейтинговата агенция Fitch, пред Handelsblatt. „Тъй като руските банки държат средно 20% от активите си в чуждестранна валута - основно в долари - това може да представлява риск за тяхната жизнеспособност“.

Въпреки това Лопатин не очаква всички руски банки да бъдат включени в списъците със санкции. Той очаква общата тежест за финансовите институции да бъде поносима. „Руската банкова система е доста стабилна и може да се справи с определено ниво на допълнителни санкции“.

Според Ройтерс САЩ вече са подготвили по-обширен пакет от санкции срещу Русия, насочени и към ограничаване на мрежата от кореспондентски банки, която е в основата на международните парични потоци. Други цели биха могли да бъдат големи институции, някои от които държавни, като банка ВТБ, Сбербанк или Газпромбанк. Това би затруднило значително разплащането на институциите по сделки в долари.

Блокирането на достъпа до долара е едно от най-мощните санкционни оръжия в арсенала на САЩ. Американската валута все още доминира на световните финансови пазари. Трансакциите в долари се извършват чрез Федералния резерв или чрез финансови институции в САЩ. Възможността за блокиране на този достъп дава на Съединените щати възможност да нанасят финансови щети далеч отвъд границите си.

Руската рейтингова агенция ACRA изчислява, че през декември банките в страната са внесли банкноти в чуждестранна валута на стойност 5 млрд. долара в сравнение с 2,65 млрд. долара година по-рано. Обикновено голяма част от този внос е в щатски долари.

С вноса на чуждестранна валута кредиторите са се подготвили за вариант на наложени санкции, които да предизвикат повишено търсене на чуждестранна валута. Въпреки това вносът на чуждестранна валута все още е доста под 18-те милиарда долара от края на 2014 г., когато рублата се срина след анексирането на Кримския полуостров.

Изключването на международния доставчик на платежни услуги Swift би имало още по-тежки последици за руските финансови институции. Страната ще бъде отрязана от повечето световни финансови трансакции, включително от международните печалби от добива на нефт и газ, които заедно представляват над 40% от руските приходи.

Едно бързо изключване на Русия обаче би имало значителни последици и за европейските банки. „Всяка интервенция, засягаща платежната система Swift, би имала най-голямо въздействие", предупреди неотдавна председателят на Надзорния съвет на Европейската централна банка Андреа Енрия. Въпреки това западните правителства напоследък са по-сдържани за такава възможност.

Руските банки са жизнеспособни според анализаторите

Финансовата жизнеспособност на руските банки няма да бъде застрашена от изключването на Swift, подчертава анализаторът на Fitch Лопатин. Банките в страната ще разполагат с повишени ликвидни буфери, стабилен баланс и адекватни капиталови буфери. „През последните години те също така намалиха експозицията си към чуждестранни пазари", обяснява експертът. „В сравнение с други международни кредитори големите руски банки са по-малко зависими от международните пазари“.

Рейтинговата агенция Standard & Poor's също приема, че санкциите, които са в сила в момента, са управляеми за руските финансови институции. Западът вече бе наложил мерки срещу повечето големи руски банки през 2014 г. след анексирането на Крим, обясняват от S&P. 

Кредиторите са се научили да се справят с тези ограничения отчасти защото могат да разчитат на подкрепата на руската централна банка. През последните месеци нямаше почти никакви признаци за това, че руските банкови клиенти са конвертирали салдата си в чуждестранна валута или са изтеглили пари от банковата система.

Санкциите могат да засегнат и западните износители

Според S&P отрицателното въздействие върху западните банки ще е „ограничено". Въпреки това международните платежни операции и финансирането на външната търговия могат да претърпят значителни щети. Според експертите на рейтинговата агенция това ще засегне западните износители, „поне докато не намерят начин за отклоняване, например чрез плащане на фактури в други валути вместо в долари или евро“.

Във вторник акциите на европейските банки, които имат силни експозиции към Русия, отново бяха подложени на натиск. Цената на акциите на австрийската Raiffeisen Bank International (RBI) спадна с 3,4%. Френската Société Générale и италианската Unicredit също бяха под натиск през целия ден, но в крайна сметка приключиха с ръстове.

Рейтинговата агенция Fitch оценява общия риск на западноевропейските банки в Русия на 121,5 млрд. долара. От тях на RBI се падат 17 млрд. долара, на Société Générale - 16 млрд. долара, а на Unicredit - 15 млрд. долара. Освен това съществуват рискове, свързани с управлението на активи на богати руски клиенти. Според оценки на Fitch дълговете на руски клиенти към швейцарски банки възлизат на около 20 млрд. долара.

„Дълбоката икономическа криза в Русия, съчетана със сътресения на валутните пазари, ще отслаби качеството и рентабилността на руските дейности, което допълнително ще увеличи натиска върху печалбите на европейските банки", предупреждава Fitch. Въпреки това рейтинговата агенция не се опасява от съществени рискове за капиталовата база на засегнатите банки. Заради голямата зависимост от руския пазар, на който се падат около 30% от печалбата през миналата година, анализаторите на DZ Bank считат, че най-голям риск има за австрийската RBI.

Според изчисленията на DZ Bank германските банки се нареждат на шесто място по експозиция към Русия след тези от Франция, Италия, Австрия, САЩ и Япония. Наскоро Deutsche Bank сигнализира, че експозицията ѝ към Украйна и Русия е „управляема и не много голяма". Commerzbank има подобна оценка на ситуацията.

Германската асоциация на частните банки BdB обаче се опасява, че при тълкуването на санкциите може да възникнат недоразумения, които след това ще се стоварят върху финансовите институции. „За банките е от решаващо значение санкциите да бъдат формулирани по достатъчно точен и недвусмислен начин, т.е. да не оставят открити въпроси за тълкуване", подчертава BdB. И за председателя на Надзорния съвет на ЕЦБ Енрия въпросът доколко големите финансови институции в еврозоната са подготвени за мащабни и сложни санкции е един от най-големите фактори на несигурност.

Опасения от кибератаки по време на конфликта в Украйна

Друг рисков фактор за финансовата система са кибератаките от страна на Русия. През последните дни германските органи за сигурност призоваха фирмите с важна инфраструктура да се предпазят от кибер щети, причинени от ескалиращия конфликт. Андреа Енрия наскоро подчерта, че киберрисковете са обект на „повишено внимание" от страна на надзорния орган. ЕЦБ призова банките да засилят мерките си за защита от хакерски атаки и да бъдат нащрек за евентуално увеличаване на броя на атаките.