Мръсният газов трик на Путин

Отново и отново газът се превръща в руската окова за европейската икономика. Президентът на Русия Владимир Путин очевидно се чувства окуражен от липсата на възможни санкции, за да може да държи Европа в шах със своя монополист „Газпром". Първо руското правителство заплаши да спре доставките, след това увери правителствата на Стария континент, че ще спази договора, а сега обяви, че сметките вече няма да се плащат в евро или долари, а в меката валута, рублата.

Досега имаше един силен аргумент срещу пълния бойкот на руския нефт и газ, наред със заплахата от мащабна икономическа криза в Европа - липсата на ефект. Твърди се, че милионите евро, които Европа превежда всеки ден на държавните компании на Владимир Путин, не могат да бъдат използвани директно за финансиране на неговата война. Апаратът и войниците винаги се заплащат в рубли, а не в чуждестранна валута.

Сега обаче руският президент реши да приема само националната валута в енергийните сделки с „неприятелски държави", сред които е целият ЕС. Самото съобщение имаше ефект: стойността на отслабващата рубла се повиши, както и цената на природния газ – временно с 30%.

Дългосрочните последици могат да бъдат още по-сериозни. Поради липса на алтернативи страните вносителки могат да бъдат принудени да обменят евро или долари в руската централна банка, за да получат необходимите рубли за плащанията. Централната банка обаче досега е била до голяма степен блокирана от санкциите, така че Западът ще трябва сам да смекчи или да наруши една от най-ефективните си наказателни мерки.

Може би Путин отново е чел Николо Макиавели: „Човек никога не трябва да се опитва да спечели със сила, когато може да спечели с измама“.

Първата реакция от Берлин беше незабавна: министърът на икономиката Роберт Хабек обвини Путин в нарушаване на действащите договори. Обвинение, което със сигурност „ще засегне тежко“ военнопрестъпника в Москва.

От друга страна, аз не мога да си представя, че Путин ще превежда обратно ежедневните си джобни пари от Германия, ако те продължават да му достигат в евро.

Напълно възможно е германците и българите да бъдат принудени да се солидаризират с европейските санкции. Услужливото ухажване на министъра на икономиката на Германия Роберт Хабек за допълнителни доставки на газ от цял свят, например от пустинята на Катар, събуди подозренията на партньорите от ЕС. Дипломат се аргументира по начин, подобен на разговорите, които доскоро се чуваха във връзка с недостатъчните по едно време ваксини срещу коронавируса. 

Не е логично зависимите от природния газ държави от ЕС да се борят помежду си на световния пазар за малкото налични обеми газ и по този начин да повишават още повече цените.

По-добре би било да се разчита на „закупуване на газ с концентрирана покупателна способност на ЕС". Вярно е. Но преди Хабек представители на други европейски държави вече бяха в Катар.

Многото недружелюбни страни, засегнати от новата доктрина на Путин за рублата, ще имат достатъчно възможности да се консултират днес. В Брюксел е денят на голямата среща на върха. Държавните и правителствените ръководители се събират на среща на върха на ЕС, специална среща на върха на НАТО и среща на върха на Г-7. Идва и президентът на САЩ Джо Байдън.  

Всъщност изявлението на Путин може да подхрани още повече призивите за бойкот на руския петрол и газ. Германия и други държави от ЕС досега се противопоставяха на това. Във вчерашната си реч за бюджета Олаф Шолц отново предупреди, че бойкотът може да застраши стотици хиляди работни места. А ако се вярва на берлинските правителствени кръгове, Байдън досега също е проявявал разбиране към ситуацията в Европа. В същото време обаче президентът на САЩ наскоро призова за по-нататъшно затягане на санкциите срещу Русия. Бойкотът със сигурност ще бъде един от най-острите решения.

А днес ще следим и срещата на Алианса. На Запад има съгласие, че НАТО трябва да бъде значително укрепен по източния си фланг. Броят на бойните части в източноевропейските страни ще бъде удвоен до осем. На специалната среща на върха на НАТО ще бъде взето решение за разполагането на новите бойни сили на страните членки Румъния, България, Унгария и Словакия. Досега НАТО бе разположило постоянно многонационални части само в балтийските държави Естония, Латвия и Литва, както и в Полша.

Реакцията на Путин на тази стъпка ще бъде интересна. В списъка си с искания към НАТО той настояваше за разоръжаване на Запада и за изтегляне на всички американски войски от Източна Европа. Той ще възприеме съобщението на НАТО - разумно и необходимо от гледна точка на Запада - като обида.