Земетресението може да спаси Япония от дефлацията

Паричната политика на Япония беше либерална и преди разрушителното земетресение от 11 март. Ето защо сега фокусът се измества върху решението на правителството в Токио за евентуално разхлабване на фискалната политика. Според Джаспър Кол, директор на JPMorgan Securities Japan, то ще предприеме агресивни фискални стъпки за спасяване на икономиката, пише CNBC.

„Ще има атака по всички фронтове, която ще допринесе за икономическия растеж, и може би ще е достатъчна, колкото да измъкне Япония от дефлацията“, казва Кол.

Въпреки че все още се води дебат дали Япония може да си позволи увеличение на бюджета в светлината на огромния правителствен дълг, според Кол правителството на премиера Наото Кан ще разшири бюджета с 1–2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

„Те ще се отърсят от идеите за налагане на фискална дисциплина и ще се опитат да решат настоящата криза с радикални фискални, и вероятно нови парични стимули. Точно така трябва да постъпят“, казва Кирби Дали, главен стратег на Newedge Group.

В понеделник Японската централна банка удвои програмата си за изкупуване на облигации до 10 трлн. йени, или 122 млрд. долара. Въпреки предупрежденията за спад на производството, като следствие от тройното бедствие – земетресение, цунами и ядрена авария, централната банка не промени прогнозата си за умерено възстановяване на икономиката.

Фискалните стимули обаче могат да окажат допълнителен натиск върху кредитния рейтинг на Япония. Moody's, която присъжда на страната рейтинг от Aa2 с негативна перспектива, все още оценява щетите от бедствието. „Като отправна гледна точка взимаме земетресението в Кобе през 1995 г. Икономическите щети се оценяват на 100–150 млрд. долара“, казва Томас Бирн, вицепрезидент на Moody's за Азия и Близкия Изток.

Въпреки че Бирн е обнадежден от енергичните действия на японското правителство, неговите опасения остават свързани с дългосрочното фискално здраве на страната.

„За правителството няма да е лесно да привлече чрез продажбата на облигации предвидените за тази година 44 трлн. йени. Според нас икономическите последици могат да се смекчат чрез ефективна програма за икономически стимули. Въпреки това дълговото бреме за Япония наистина би се увеличило, а оттам произтичат и опасенията за дългосрочното здраве на японските публични финанси“, казва Бирн.

Кол от своя страна има позитивни очаквания за японската икономика в дългосрочен план. Според него монетизирането на дълга е точно това, което е нужно да се направи за преодоляването на структурната дефлация. „Япония разполага с необходимите финансови инструменти“, казва той.