Пътищата на изтеглянето на руските пари от Кипър: вече и към Хонконг?

След отварянето на кипърските банки руските пари могат да потеглят от островната държава към Азия и по-конкретно към Хонконг, като оферти на компаниите, готови да предоставят подобен тип услуга, вече се появиха в интернет, пише Елена Жук в свой материал в руската агенция Прайм.

Кризата в Кипър създаде нов пазар на финансови услуги за предприемачи – помощ за преводи на средства в други държави. Впрочем предложението включва само разкриването на сметка и регистриране на компании, изтеглянето на парите от кипърските банки, за да бъде избегнат данъкът върху депозитите, не се споменава, както и за откриването на кредитна линия с гаранция за средствата, намиращи се в Кипър.

„Можем да ви предоставим сметка за осъществяване на операцията, ако сега не можете да се възползвате от вашата сметка в Кипър. Например за получаване на заплатата. А впоследствие парите ще бъдат преведени в Хонконг", обяснили са за Прайм от една от компаниите, предлагащи подобни услуги.

Съдружникът в адвокатската кантора „Жорин и партньори“ Андрей Баксьор обаче е казал за Прайм, че всъщност процедурата за откриване на сметка в Хонконг изобщо не е лесна. „Хонконг е международен солиден финансов център. Но да бъде открита там сметка от разстояние е практически невъзможно, необходимо е посещение на бенефициента на сметката в банката“, посочи Баксьор.

На въпрос възможно ли е да бъдат изтеглени средства от Кипър преди отварянето на банките, насрочено за утре, като по този начин бъде избегнато отписването на голяма част от средствата по сметките с над 100 000 евро, от хонконгска компания са отговорили, че това е нереално и те предлагат само един от вариантите за нова юрисдикция, под която да бъде ръководен бизнесът.

По данни на кипърската централна банка сумата по депозитите в цялата банкова система на страната към края на февруари е достигала общо 68 млрд. евро. От нея собственост на чужденци са били 30%, или 20 млрд. евро, като лъвският пай от тях принадлежи на руснаци – 18 млрд. евро.

Експерти, анкетирани от Прайм, смятаха, че по-голямата част от тези средства ще бъдат преведени в прибалтийските държави и най-вече в Латвия, както и в Литва и Естония. Като евентуална насока за отлив на капитала се посочваха и Швейцария, Австрия и Холандия.

Европейският маршрут обаче се оказа под въпрос. Във вторник латвийски средства за масова информация съобщиха, че представители на Европейската централна банка са предупредили Латвия, че приемането на изтеглящите се от кипърските офшорни сметки руски пари може да попречи на членството на страната в еврозоната. Латвийският премиер Валдис Домбровскис обяви, че не разполага с информация за подобно предписание и не очаква значителен приток на капитали от Кипър. Въпреки това посредниците започнаха да предлагат алтернативни маршрути за руските пари, извеждайки на сцената и Азия.

Преди дни Кипър избегна заплахата от фалит, като постигна споразумение за получаването от международните кредитори на спасителен финансов пакет на стойност 10 млрд. евро. Отпускането ѝ обаче бе обвързано с условие за значително свиване на банковия сектор, който представлява основата на кипърската икономика.

Двете най-големи банки в страната - Bank of Cyprus и Cyprus Popular Bank, позната и под местното си име Laiki, ще бъдат подложени на преструктуриране, като добрите активи на втората, която ще бъде закрита, ще преминат в първата.

Депозитите на стойност над 100 000 евро ще бъдат обложени с еднократен данък, чийто размер все още не е определен. Кипърският министър на финансите Михалис Сарис обаче вече оцени загубите на вложителите в Bank of Cyprus на около 30-40%, а на тези в Cyprus Popular Bank на 80%.

Руските бизнесмени, за които Кипър е сред любимите офшорни зони, ще бъдат засегнати и от временните ограничения върху преводите на средства след отварянето на кипърските банки утре.