Ще се стигне ли до компромис в Хонконг?

Протестиращите в Хонконг са приели да преговарят с местното правителство след седмица на протести с искане за реална демокрация, съобщава ВВС.

Главният администратор на Хонконг Люн Чун-ин категорично отказа да подаде оставка, но предложи да започнат разговори между правителството и обществеността.

Гражданите на територията със специален административен статут са разгневени заради плановете на Китай да не им предостави всеобхватно право на избор, какъвто ангажимент е заложен в Основния закон на Хонконг след предаването му от Великобритания на Китай.

Пекин реши, че на изборите за лидер на Хонконг ще могат да се явяват двама-трима кандидати, които обаче ще бъдат подложени на щателна проверка. Това предизвика силна реакция сред обществеността в града и милиони граждани излязоха на улицата в знак на протест срещу политиката на управляващата Комунистическа партия.

Централното правителство на Китай демонстрира силната си подкрепа за сегашния главен министър на администрацията на Хонконг Люн Чун-ин, като определи протестите като незаконни и „предопределени да се провалят“.

Днес правителствените офиси в Хонконг са затворени заради протестите, а служителите ще работят от домовете си. Същевременно продължават и сблъсъците между протестиращи и полиция, която се опитва да отблъсне хората встрани от правителствения комплекс.

Една държава, но колко системи?

Забележителната демонстрация на гражданско неподчинение от страна на гражданите на Хонконг отразява дълбокото чувство на отчаяние, че Китай затваря всички политически опции за изпълнение на ангажиментите си към Хонконг, пише Джон Хънтсман от Атлантическия съвет за CNN. Хънтсман е бивш посланик в Пекин за периода 2009-2011 г.

От 1997 г., когато Хонконг беше предаден на Китай, повечето от усилията на Китай за налагането на политическо влияние са изключително коварни. На Хонконг му беше разрешено повече или по-малко да продължи да поддържа икономиката си отворена, а правната система – демократична. С течение на времето обаче става ясно все повече, че държавата наистина е една, а системите са далеч по-малко от две.

В Основния закон се предвижда, че в Хонконг ще има демократични избори до 2017 г. Датата все по-бързо приближава и Пекин търси начин да избяга от това. През юни Пекин публикува първата по рода си Бяла книга за Хонконг, в която се подчертава, че автономията си има граници. Правомощията да се управляват вътрешните въпроси остават, но само след одобрение на централното правителство. С други думи – свободата свършва там, където Пекин каже.

Управляващите в Китай се опитват да предотвратят и медийното отразяване на протестите в Хонконг. Държавните медии определят демонстрациите като насърчавани от чуждо влияние.

Комунистическата партия се опасява за легитимността си и президентът Си Дзинпин трудно може да си позволи повече слабости, пише още Хънтсман. Проблемите с Хонконг имат доста по-широко въздействие, още повече, че Пекин се опитва отново да поведе диалог с Тайван за включването в системата „една държава, две системи“.