IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Колко се страхува Пекин от демократичен Хонконг?

Китай се опасява от възхода на сепаратистките настроения, включително в Тибет и Синдзян

15:28 | 01.10.14 г.
<p>
	&quot;Революцията на чадърите&quot; - чадърът се превърна в символ на убежище за протестиращите граждани. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

"Революцията на чадърите" - чадърът се превърна в символ на убежище за протестиращите граждани. Снимка: Ройтерс

Хонконг – един от най-важните финансови центрове в света, е обхванат от масови протести. От неделя вечерта т. нар. „Революция на чадърите“ превърна централния бизнес район на мегаполиса в зона на конфликт, изпълнена с викове и облаци сълзотворен газ на фона на сблъсъците с полицията, пише британският в. Guardian.

Десетки хиляди граждани на Хонконг блокираха мирно основни пътни артерии в града. Те твърдят, че Пекин се отмята от споразумението за провеждането на демократични избори през 2017 г. и настояват да получат истинско, всеобщо избирателно право.

Организаторите на протестите заявяват, че демонстрациите няма да приключат, докато Пекин не промени своите насоки по отношение на политиката към специалния административен район. Нито една от страните не изглежда да е готова на компромис и никой не знае как би приключила тази ситуация, отбелязва изданието.

Хонконг, бивша британска колония с население 7 млн. души, се управлява по рамката „една държава, две системи“, откакто територията беше предадена обратно под китайски контрол през 1997 г. Хонконг има ограничено право на самоуправление и граждански свободи, включително независима съдебна система и свободни медии, като Пекин отговаря за отбраната и международните отношения.

Топ политическият пост в Хонконг – главният министър на администрацията, се назначава от специален изборен комитет от 1 200 души, повечето от които са прокитайски ориентирани. Още когато Китай си възстанови контрола върху територията, властите поеха ангажимент гражданите на мегаполиса сами да си избират лидер чрез всеобщи преки избори от 2017 г. Групата зад сегашните протести, която беше организирана преди около 18 месеца от двама професори и бивш главен министър на администрацията, заплаши да парализира централния бизнес район, ако Пекин не спази думата си.

Тогава никой не знаеше дали и кога би се състоял такъв мащабен протест. През август обаче китайските власти приеха рамка за реформа, която предвижда въвеждането на всеобщо избирателно право при определени условия. Кандидатите за най-високия пост могат да са само двама или трима и ще подлежат на щателно проучване, преди да бъдат допуснати до надпреварата. Активистите смятат това за поредния удар. Бойкотът започна от студентите, които получиха широка подкрепа и от останалите граждани. В петък се състоя мащабен протест пред седалището на правителството в Хонконг, като демонстрацията се разгърна буквално за часове.

Основният въпрос е ще получи ли Хонконг демокрация? Вероятно не. Комунистическата партия оказва силен натиск за въвеждането на условието за щателна проверка на кандидатите за поста главен министър на администрацията на Хонконг и не дава признаци, че ще удовлетвори исканията на протестиращите. Основният страх на Пекин е, че ако градът получи това, което иска, ще бъде избран продемократичен кандидат, който би могъл дори да стартира процес за отделянето на територията от Китай. Подобни сепаратистки настроения се засилват осезаемо в Тибет и Синдзян и загубата на контрол върху някоя от териториите би предизвикала сериозен прецедент.

Последна актуализация: 11:13 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Азия виж още

Коментари

Финанси виж още