Нуждата на Източна Азия да промени модела си на растеж

Икономическият модел в Източна Азия се изчерпва. Демографията и бавният растеж на световната търговия ще принудят развиващите се страни в Азия да разчитат по-силно на вътрешното търсене отколкото на политиките насочени навън, които направиха съседите им богати. Това ще означава по-бавен растеж и продължително регионално неравенство, коментира Джон Лий от Hudson Institute във Вашингтон за Wall Street Journal.

След Втората световна война Япония се разви бързо, приоритизирайки външното производство, произвеждайки продукти за потребителите в развитите икономики по-бързо, по-евтино и по-надеждно. Държавните политики насърчиха висок процент на спестявания и канализираха този капитал към износителите. Във феномен, познат като „летящите гъски“, Южна Корея, Тайван и Малайзия процъфтяха, възползвали се от японското въздушно течение, като приеха подобни политики и се присъединиха към веригите за доставки, стартирани от японските компании.

Сега обаче ефективността на зависимия от износа модел на бърз растеж и развитие изглежда върви към своя край. Това, което работеше толкова добре в миналото вече не е толкова ефективно в бедните и пренаселените страни като Китай, Индонезия, Виетнам и Бирма. А това поставя под съмнения предположенията, залегнали в основата на т.нар. „Азиатско столетие“.

Надеждите, че зависимите от износа азиатски икономики могат да компенсират застоя на забавящите се индустриални страни винаги е бил твърде оптимистичен. Икономиките в региона се хвалят с най-бързите си темпове на растеж в света от две десетилетия насам. Източна Азия сега формира над една трета от цялата глобална производствена търговия спрямо 10% през 1970 г.

Растежът бе по-лесен за постигане в последната част на миналия век. През 80-те години общото население на страните износителки Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур и Малайзия надвишаваше 150 млн. души. Населението на потребителските пазари в Северна Америка и Европа бе над 400 млн. души. Това съотношение обаче сега е обърнато. Има 1 млрд. потребители в развитите икономики спрямо 2 млрд. души, живеещи в развиващите се страни в Източна Азия.

Глобалната търговия също изглежда е в застой след резкия ръст през предишните две десетилетия. Износът на стоки като процент от глобалния БВП достига най-високите си нива от 27% през 2008 г. спрямо 15% в началото на 90-те години. Тази цифра в момента обаче се е понижила до 22%.

Износът е спаднал във всяка икономика от Източна Азия с изключение на Виетнам през последната година. Макар че Виетнам се наслаждава на 5-процентов ръст, Южна Корея, Китай, Япония, Сингапур и Тайван преминават през спадове между 5% и 17%.

Делът на глобалната търговия не само, че вече не расте, но вероятно се и свива. Това не би трябвало да е изненадващо, след като ръстът на потреблението в САЩ и еврозоната се увеличава с анемичните 2% в реално изражение, което е наполовина спрямо историческото средно ниво от 50-те години насам. Рекордно ниските лихвени проценти по света подхранват свръхинвестициите и излишния капацитет вместо да насърчават потреблението. Домакинствата в Америка и Европа намаляват задлъжнялостта вместо да взимат повече заеми, за да купуват стоки, произведени в Азия.