Турция и Армения в опит да преодолеят десетилетия вражда с нови преговори

Успехът на разговорите, които започват в петък в Москва за нормализирането на отношенията между Армения и Турция, може да бъде измерен в отдалеченото село Маргара, където хората живеят близо до последната затворена граница на Европа от времето на Студената война, разказва Bloomberg.

Неговите 1500 арменски граждани са отделени от Турция с тесен мост през реката Аракс, който е затворен от десетилетия с ограда с бодлива тел, с изключение на кратък период сред разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Новият опит на дългогодишните врагове да преодолеят продължаваща повече от столетие вражда и да отворят границата предизвиква смесени емоции тук.

"Това е положително развитие, не можем да бъдем завинаги в изолация", казва 59-годишната Арусяк Мурадян, която ръководи местното училище. 41-годишната Анахит Сагателян, която има магазин в селото, обаче казва, че е срещу отварянето на границата. "Хората казват, че ще бъде добро за търговията, но аз не го вярвам", обяснява тя. "Няма да сме ние онези, които ще спечелят", казва Анахит.

Катализаторът за опита да се установят дипломатически отношения бе загубата на Армения от съседен Азербайджан през войната от 2020 г. за дълго оспорвания анклав Нагорни Карабах. Турция, която запечата границата през 1993 г. от солидарност към Азербайджан, осигури военна подкрепа на съюзника си във войната и твърди, че победата на Баку означава, че конфликтът вече не е препятствие в разговорите с Армения.

Споразумение за установяване на отношения и отваряне на границите ще помогне за изграждането на стабилност в често турбулентния Кавказки регион, който е жизненоважен кръстопът за енергийните тръбопроводи, пренасящи петрол и газ от района на Каспийско море и Централна Азия до Европа, заобикаляйки Русия. Той е и хвален като транспортен регион за стоки между Европа и Китай.

Горчивото наследство от убийството на 1,5 млн. арменци през 1915 г. в бившата Османска империя, което САЩ, Русия, Франция и много други страни признават за геноцид – определяне, което Турция отхвърля – няма да бъде в програма. Признаването на геноцида „никога не е било предпоставка за нормализирането на отношенията с Турция“, заяви арменският министър-председател Никол Пашиян на пресконференция на 24 декември.

Армения очаква разговорите, чиито домакин е Русия, да стартират процес с Турция, който да доведе до установяването на дипломатически отношения и отварянето на границата, заяви говорителят на външно министерство Вахан Хунаян в четвъртък.

Двете страни са били на този етап и преди. Опит за „футболна дипломация“ от 2009 г., когато Армения и Турция играха един срещу друг на квалификациите за Световното първенство по футбол, доведе до посещение на тогавашния турски президент в Ереван, за да гледа мача заедно с арменския си колега, който направи реципрочно пътуване до Турция.

Инициативата обаче пропадна през 2010 г., след като двете страни не ратифицираха подкрепяната от САЩ пътна карта за установяване на отношения и отваряне на границата.

Армения, която няма излаз на море, търси отношения с по-големия си съсед, за да „преодолее изолацията“, която заплашва икономическото ѝ възстановяване от пандемията с Covid-19, казва Ричард Гирагосян, директор на мозъчния тръст Regional Studies Center в Ереван. „Втори факт произлиза от новата следвоенна реалност и процеса на възстановяване на регионалните търговски и транспортни“ връзки в Кавказ, казва той.

Макар че турският президент Реджеп Тайип Ердоган няма да спечели „значителни политически точки или икономически ползи от инициативата в краткосрочен план“, успешен процес ще подобри достъпа на Турция до пазарите в Централна Азия и ще засили регионалната търговия и инвестиции, казва Емре Пекер, директор за Европа в Eurasia Group.

В селцето Маргара 60-годишният Джамбул Гаспарян гледа равнодушно на разговорите с Турция. „Те са наши врагове“, казва той. „Не харесваме идеята за отваряне на границата, но това ще засили търговията и обикновените хора ще спечелят от това“.