Deutsche Bank плаща 202 млн. долара по извънсъдебно споразумение за ипотеки

Германската кредитна институция Deutsche Bank се съгласи да плати на правителството на САЩ 202 млн. долара, за да бъдат снети обвиненията срещу нея, че съзнателно е заблудила правителствения Отдел за жилищата и градското развитие относно качеството на ипотеки, които впоследствие са били просрочени, съобщи американският вестник New York Times.

Просрочията са стрували на американските данъкоплатци около 368 млн. долара. Споразумението разрешава съдебния процес, заведен срещу кредитната институция през май 2011 г. от Прийт Барера, прокурор за южния район на Ню Йорк, заедно с отдела и министерството на правосъдието.

Ипотеките са били емитирани от MortgageIT, закупена от Deutsche Bank през 2007 г.

Според условията на споразумението Deutsche Bank признава, че е трябвало да знае, че практиките на MortgageIT не отговарят на правилата на отдела, след като е извършила придобиването.

Споразумението е значима победа за федералните служби за борба с финансовите измами, създадени да разследват злоупотребите, достигнали връх по време на финансовата криза от 2008 г. и началото на 2009 г.

MortgageIT е застраховала заеми по федералната програма за жилищно администриране, наречена Direct Endorsement Lender, въпреки факта, че не е отговаряла на изискванията на програмата и не е имала необходимите качества да застрахова, се посочва в иска срещу Deutsche Bank. Когато впоследствие заемите не били върнати, правителството е било принудено да покрие загубите.

Като пряко потвърждаващ кредитор MortgageIT е разполагала с правото да осигурява застраховка от федералната жилищна администрация по отпусканите кредити, без да е необходимо властите да одобряват действията ѝ.

Представители на американското правителство твърдят, че заради това изключително право компанията е трябвало да направи всичко възможно, за да се увери, че ипотеките се предоставят на кредитоспособни заематели, които ще успеят да върнат парите.

„MortgageIT и Deutsche Bank са гледали на застраховката на федералната жилищна администрация като на безплатни средства за подкрепа на кредитни практики, които не са били в съответствие с правилата“, се посочва в изявление на Барера. „Неуспехът да бъдат изпълнени тези изисквания е причинил значителни загуби, които е можело и е трябвало да бъдат избегнати“, добави той.

Главният инспектор на Отдела за жилищата и градското развитие Дейвид Монтоя посочва в съобщение, че от всеки пряко потвърждаващ кредитор се е очаквало „да запази в най-висока степен почтеност и отговорност“. Когато кредиторите се озовават в положение на липса на ликвидност, „крайният резултат е едновременно неприятен и скъпоструващ за престъпилата закона страна“, добавя той.

В съобщение на Deutsche Bank пък пише, че кредитната институция е доволна от постигането на споразумението, към което е напълно ангажирана, за да остави проблема зад гърба си. „Този случай бележи значителна стъпка по отношение на преодоляването на експозицията ни към свързаните с ипотеки инструменти“, добавят оттам.

По-рано от кредитната институция бяха обявили, че 90% от проблемните ипотеки са били направени преди придобиването на MortgageIT.

Покупката бе част от по-мащабните усилия на банките от Уолстрийт да навлязат на пазара с ипотеки, който по онова време преживяваше бум.

Тази тенденция впоследствие струваше на Уолстрийт милиарди долари по две линии – пазарни загуби и уреждане на извънсъдебни споразумения. По подобни обвинения Citigroup плати през февруари общо 158 млн. долара, докато сумата при Bank of America през същия месец достигна 1 млрд.

На фона на огромните загуби на банковата индустрия и рецесията, последвала кризата, има относително малко процеси за лоши практики, свързани с жилищния балон и последвалото му спукване.