Приключения в новинарския бизнес

Вестниците от средна ръка се противопоставяха на съдържанието срещу заплащане, защото се опасяваха, че трафикът им ще намалее и крехките им рекламни дигитални приходи по-скоро ще се свият, отколкото да нараснат. Няколко фактора обаче са променили гледната им точка, като от една страна технологията е станала по-добра и по-евтина.

Системите за онлайн разплащания бяха скъпи за изграждане и тестване, но Press+ промени тази ситуация. Компанията, която бе основана през 2010 г., а през миналата година бе закупена от от голямата издателска и маркетингова компания RR Donnelley, лицензира технологията за вестниците, която изгради система за разплащане в замяна на намаляване на дигиталните приходи. До момента 566 (основно американски) вестници са подписали договор с компанията и 400 от тях я използват.

Таблетите и останалите мобилни устройства също се оказаха благодат за медиите, защото направиха абонамента за дигитално съдържание по-привлекателен. Много вестници започнаха да предлагат издания с „пълен достъп“, обвързвайки печатния с дигиталния абонамент (понякога на малко по-висока цена).

Мениджъри твърдят, че ако успеят да привикнат хората да плащат за дигитален абонамент, ще бъдат застрашени в по-малка степен от постоянния и неизбежен спад при печатните издания, тъй като дигиталните издания носят по-тлъсти печалби. Вестниците бяха насърчени от свидетелствата, че системата с плащането действа.

Наблюдаваният с най-голям интерес експеримент в бранша бе на New York Times, който въведе модел с платен достъп през март 2011 г. От вестника избраха варианта с брояч, който е по-пропусклив в сравнение с „преградата“. Той позволява достъп на читателите до определен брой статии месечно, преди да започнат да си плащат за съдържание.

Предимството на този модел е, че търсачките и социалните медии все още могат да насочват обикновените читатели към уебсайта на вестника. Трафикът обикновено намалява с около 20%, сочат изчисления на инвестиционната банка J.P. Morgan. Това означава, че приходите от онлайн реклама могат да бъдат запазени до голяма степен, докато от читателите се изисква да извадят портфейлите си.

През октомври New York Times и международното му братче International Herald Tribune имаха около 600 000 абонати на платено дигитално съдържание. През първите 9 месеца на годината приходите от разпространителска дейност нараснаха с 55 млн. до 695 млн. долара – достатъчно, за да заличат загубите от реклама в размер на 47 млн. долара.

Стана ясно обаче също, че парите от дигитална реклама никога няма да компенсират онова, което вестниците са загубили под формата на печатна реклама - и което на свой ред обяснява защо те искат да бъдат по-малко зависими от приходите си от реклама изобщо.