Приключения в новинарския бизнес

Рекламата, която осигурява висок марж на печалба, по традиция дава около 80% от приходите на американските вестници – доста повече, отколкото в голяма част от останалите държави. Това положение се променя, най-вече защото засега рекламата намаляваше. През третото тримесечие New York Times си е осигурил над 55% от приходите от разпространение при 29% през 2001 г. Управата на вестника обяви, че преминават към модел, в който получават половината от приходите си от реклама и половината – от разпространение.

Платените прегради може и да са довели до промяна на настроението в бранша, но дали най-лошото действително е отминало? Все още има достатъчно основания вестникарските ентусиасти да се депресират.

На 3 декември медийният конгломерат News Corporation обяви плановете си за закриване на вестника си за таблети Daily. Вестниците в поразената от кризата еврозона бяха засегнати в особено висока степен. Водещият испански вестник El País трябваше да уволни една трета от служителите си. На 7 декември германският вестник Financial Times Deutschland издаде последния си брой.

Животът продължава да бъде особено труден и за вестниците на наситени пазари като британския. Не помогна и това, че британските издания напоследък забавиха иновациите и действаха по-предпазливо по отношение на таксуването на онлайн достъпа в сравнение с американските си конкуренти.

Мнозина ще наблюдават внимателно представянето на издателското подразделение на News Corp, което бе отделено от развлекателния бизнес. На 3 декември редакторът на Wall Street Journal Робърт Томпсън бе назначен да направлява процеса на промяна в издателския бизнес.

Също е все още рано да се прецени доколко успешни ще бъдат платените прегради. Те може и да не проработят в националните вестници без някакво реално сравнително предимство в новините, или пък във вестници в конкурентни области, където останалите издания предлагат безплатно съдържание.

Американският вестник Washington Post, който преживява труден период, до момента се противопоставя на платените прегради вероятно защото се притеснява, че няма да успее да убеди достатъчно читатели да си плащат. А най-важното е, че съдържанието на вестника трябва да си струва парите, което е лоша новина за вестници, които се ограничиха до журналистически видения.

За да може браншът да преживее истински обрат обаче рекламата също трябва да се стабилизира, което на свой ред зависи от икономиката. Съсипаните мениджъри на вестници са прави да се колебаят, че дъното вече е достигнато.

Но Гордън Борел от консултантската компания Borrell Associates смята, че вестниците са в положение като това на радиото от 50-те години на ХХ век. Когато телевизията стана популярна, мнозина рекламодатели се оттеглиха по същия начин, по който това стана по отношение на печатните издания при появата на интернет. Но след няколко години част от тях се върнаха към радиото и приходите от реклама се стабилизираха на по-ниско ниво. Когато това се случи и с вестниците, Кларк Кент може и да поиска да се върне на старата си работа.