Американските компании започват да връщат капиталите си от чужбина

Американските компании са върнали в родината си над 305 млрд. долара през първото тримесечие, сочат данни на министеството на търговията. Това са между 10% и 15% от капиталите, съхранявани в чужбина, съобщава френското издание Les Echos.

За да избегнат корпоративния данък, който от дълго време беше един от най-високите сред западните страни, големите американски компании съхраняваха в чужбина печалбите от чуждестранните си филиали. През годините тези средства достигнаха между 1 и 3 трлн. долара и често бяха инвестирани в ликвидни ценни книжа като съкровищни бонове.

За да ги стимулира да върнат тези капитали в родината, Конгресът прие в края на 2017 г. намален данък, който да се прилага за всички печалби, натрупани в чужбина от 1986 г. насам. Той предвижваше ликвидните активи да се облагат с данък от 15,5%, а по-малко ликвидните – с данък от 8%. Компаниите могат да плащат задълженията в рамките на осем години.

Но налогът, който се очакваше да донесе стотици милиарди долари на американската хазна, не задължава компаниите да връщат капиталите. След приемането на реформата анализаторите се питаха дали милиардите действително ще бъдат върнати, когато няма нужда от конкретно финансиране като закупуване на акции, инвестиции или придобиване.

Данните обаче са недвусмислени. „Компаниите са върнали за едно тримесечие толкова капитали, колкото за цяла година при предишната амнистия, гласувана по времето на Джордж Буш-младши през 2005 г., която разбира се имаше по-ограничен обхват“, казва Грегъри Дако от Oxford Economics.

Други индикатори насочват към същото явление. През април Ирландия подобри месечен рекорд, като се освободи от американски облигации на стойност 6,6 млрд. долара, движение, което несъмнено е свързано с връщането на печалби, съхранявани в чужбина от американските компании, съобщи Morgan Stanley. Някои компании като Apple, чиито капитали в чужбина достигаха в края на миналата година 252 млрд. долара, обещаха да върнат голяма част от тях, без обаче да се ангажират с конкретен срок.

Какво ще правят с тези пари?

Остава един важен въпрос. „Не е ясно какво ще правят компаниите с тези пари“, казва Джоузеф Сонг, старши-икономист в Bank of America-Merrill Lynch. „Не могат да се правят сериозни изводи от връщането на капиталите от макроикономическа гледна точка, защото е възможно част от средствата да послужат за плащането на самия данък“, допълва той.

Според министерството на търговията компаниите трябва да връщат по 250 млрд. долара на тримесечие тази година. През 2005 г. върнатите пари бяха използвани за финансирането на закупуване на акции, въпреки че законът изискваше да бъдат насочени към създаването на работни места и научно-развойна дейност.

Изглежда, че същата динамика се проявява и тази година. През първото тримесечие компаниите обявиха рекордна сума за закупуване на акции (158 млрд. долара за компаниите от индекса S&P 500), стимулирани от данъчната реформа, която вероятно ще доведе и до бум на дивидентите.

Goldman Sachs планира да увеличи с 22% средствата, предназначени за дивиденти и закупуване на акции спрямо увеличение с 11% на инвестициите в научно-развойна дейност.

„Нарастването на инвестициите все още не се усеща. Вариациите, които наблюдаваме в месечните данни, са свързани с цената на енергията“, отбелязва Джоузеф Сонг.

Движението може да продължи и в идните тримесечия. През 2005 г. близо половината от капиталите бяха върнати в края на годината. „Притокът на пари може да продължи да пристига в САЩ със същия ритъм за заплащане на данъка. Но компаниите нямат нужда от това. Ако възможностите за инвестиции извън границите на САЩ са по-добри, както е в момента, те ще оставят капиталите си в чужбина“, отбелязва Грегъри Дако.