Георги Български: През 2018 г. видяхме американските пазари да плуват...все още*

Въпреки че през 2018 г. станахме свидетели на най-дългия бичи пазар, с малки условности, и третия по магнитуд, с кумулативен ръст от 321% (S&P 500) за период от 3,453 дни, метафорично бихме могли да обобщим глобалните пазари през 2018 г. така : американските плуват … все още, европейските се гмуркат със шнорхел, а азиатските са леководолази.

През годината станахме свидетели на висока волатилност и две сериозни корекции през февруари-март и октомври-ноември. Историческите ценови съотношения макар и високи в САЩ не са предпоставка сами по себе си за балонизиране на американските пазари. В Европа нивата са в рамките на разумното.

Основните събития, които тревожат инвеститорите са: геополитическата нестабилност с нестихващи военни конфликти; курсът на изолиране на САЩ от глобалната икономика и политика; противопоставянето по осите Пекин – Вашингтон, Москва – Вашингтон, Москва – Киев, Истанбул – Рияд; нестабилността в Близкия Изток; свръх заетостта в САЩ заедно с граничния конфликт с Мексико; политическата и икономическата криза във Венецуела и др.

Бързо справяне с пукнатините по фасадите едва ли можем да очакваме, по-скоро те се явяват предвестник на сериозни тектонични процеси, които могат доведат до по-сериозни сътресения.

Дори обединена Европа, която изглеждаше стабилна на повърхността, беше разклатена от преговорите по напускането на Великобритания, бюджетната авантюра на Италия, националистичната вълна в Унгария, проблемите на Полша и Румъния със законотворчество в ущърб на установените в Европа норми и принципи. И всичко това преди да са отшумели проблемите с Гърция и засегналия сериозно немската автомобилна индустрия скандал с вредните емисии.

Глобални проблеми, като социалната задлъжнялост на правителствата, затоплянето на планетата, топенето на ледовете, примитивното качество на хранително-вкусовата промишленост в цялост, поголовното замърсяване с бавно-разградими синтетични материали, последствията върху човешкото здраве от замърсения въздух и радиочестотното замърсяване остават в сянката на списъка с проблеми, които биха впечатлили инвеститорите на този етап. Въпреки своята изключителна важност, все още са редки случаите, в които те са засегнали пряко финансовите отчети на компаниите.

Банките от двете страни на океана изглеждат привидно стабилни с изключение на няколко всеобщо известни случая на лоши практики и резултати. Те успяха да стабилизират балансите си при практически нулевите нива на основните лихвени проценти и свръхликвидността предложена от централните банки. Въпреки това бяха изкушени постоянно да повдигат тавана си на кредитиране и да навлизат в по-рискови ниши.

Получи се изключително сериозна концентрация в сектора на недвижимите имоти, който беше значително стимулиран от ниските лихвени нива. Не съм сигурен кой ще е трансмисионният механизъм при стартирането на следващата криза, но не бих се учудил под една или друга форма отново да е свързан с пазара на недвижимите имоти. А доколко финансирането на по-рискови клиенти, при по-високи лихвени нива заедно с бума в Европа и САЩ на небанковото кредитиране, би създало дългосрочни предпоставки за задълбочаване на социалното неравенство, ще оставя като тема на макроикономическите анализатори.

От друга страна, банковата индустрия се насочи към генериране на доходи от такси и комисиони. В Европа, Азия и Северна Америка, този подход, обаче, среща сериозна конкуренция от прохождащи финансово-технологични компании (FinTech), които се развиват с изключително бързи темпове. Те успяват да привлекат сегмента клиенти, който осигурява най-високия марж в приходите от такси и комисиони за банките. Не бива да подминаваме и постоянно нарастващите регулаторни изисквания към финансовите компании в САЩ и Европа. Те значително повишават разходите за правно съответствие, без в повечето случаи да решават реалните проблеми на сектора, заложени иначе коректно в преамбюлите на нормативните актове.

Последователната и може би прибързана политика на Федералния резерв през последните две години, която цели  да го  постави в удобна позиция за намаляване на лихвените нива при настъпване на криза, получава оценки, че не съответства на темповете на развитие на американската икономика. ЕЦБ укроти предлагането на ликвидност, но определено остава с едно оръжие по-малко при евентуална борба с рецесия в еврозоната, ако не подходи своевременно към увеличаване на основните лихвени нива.

Моят личен детектор на риск наблюдава една група от показатели за американската икономика, които подсказват за евентуални сътресения в икономиката и на пазарите през 2019 или 2020 година. През последните години се наблюдава значимо обръщане на кривата на доходността на американския дълг, което макар и най-вероятно причинено от по-бързото повишаване на доходността в късия край на кривата, е предпоставка за икономически спад. Не е за подценяване ролята на корпоративния дълг в САЩ, който е на едни от най-високите си нива спрямо печалбата преди данъци, лихви и амортизации, както и на нива над 45% от БВП на САЩ, каквото ниво е достигал единствено преди кризата през 2008-2009 година. 

В тази връзка, не би било изненада и корпоративният сектор на САЩ да дръпне спусъка на следващата финансова криза. Друг интересен индикатор, който подсказва степента на доверие на инвеститорите към капиталовите пазари, е съотношението на индекса Dow Jones към цената на златото, който в момента е на едно от най-високите си нива след дот ком балона, демонстрирайки отлив на доверието от пазарите и пренасочването му към теоретично по-сигурен актив като златото.

В по-глобален аспект трябва да отчетем и ръста на правителствения дълг спрямо БВП на Япония, Италия, САЩ, Франция, Испания, Великобритания, Аржентина и Китай. В ситуация на нарастващи лихвени нива тези страни или ще трябва да увеличат паричното предлагане, за да се преборят с ръста на лихвените плащания в дълг, деноминиран в собствената им валута с риск да изпуснат духа на инфлацията от бутилката, или да понесат тежестта на нарастващи лихвени плащания. И двете решения не биха стабилизирали евентуална икономическа рецесия и криза на пазарите.

Социалната задлъжнялост на правителствата в допълнение към финансовата, представлява допълнителен риск, който може да постави под въпрос ефективното обслужване на пенсионните и здравните системи в някои от развитите държави.

В заключение, продължавайки алегорията от увода, бих изразил очакване, че 2019 г. ще е годината на тежководолазите.

Изразеното мнение е лично и не представлява инвестиционна препоръка. Авторът е индивидуален инвеститор със синтетична, нетна къса позиция върху пазара на акции в САЩ.

* Материалът е получен в редакцията на 28 ноември 2018 г.