Кой е най-зеленият кандидат за президент на САЩ сред демократите?

Когато CNN направи анкета за симпатиите на гласоподавателите относно демократичните кандидати за президент на САЩ, беше изненадващо да се отбележи, че основното притеснение сред допитаните бе свързано с изменението на климата.

Много от редовните потребители на медийно съдържание вероятно не са учудени от това, тъй като промяната в климатичните условия е основна тема на геополитическия фокус. Поради нейната нарастваща значимост някои кандидати от Демократическата партия поставят този въпрос в центъра на своята кандидатпрезидентска кампания, пише Ирина Слав за Oilprice.

Кандидатът с най-силно изразен климатичен фокус е губернаторът на Вашингтон Джей Инсли.

68-годишният Инсли е истински защитник на борбата срещу климатичните промени, като поставя въпроса за глобалното затопляне на върха на дневния ред на своята кампания. 

Той е класиран на първо място в подреждането на природозащитната организация „Грийнпийс“, което разглежда плановете на кандидатите, свързани с климатичните промени.

Неговият план за ограничаване на негативните ефекти върху климата ще струва 9 трлн. долара през следващите 10 години и ще бъде фокусиран върху изцяло „чиста, възобновяема и лишена от емисии енергия в енергетиката до 2035 г.“, която ще бъде генерирана от вятърни и слънчеви централи. Планът не изключва използването и на ядрена енергия и технология за улавяне на въглеродния диоксид.

Сенаторът Бърни Сандърс, друг представител на защитниците на климата, не губи ценно време в изготвянето на своя платформа относно тази тема. Напротив. Сандърс защитава идеята за приемане на Нов зелен курс (Green New Deal), като средство за справяне с климатичните промени. Той също така подкрепя пълната забрана за износ на изкопаеми горива и премахване на фракинг процедурите, с които се извлича шистово гориво от земните ядра.

Зеленият производствен план на сенатор Елизабет Уорън се откроява в тълпата – той се фокусира върху изследванията и развитието на по-зелени енергийни технологии и не следва популярното възприемане за стимулиране на соларната и вятърната енергия.

Планът на Уорън е значително по-евтин от този на Сандърс - „само“ 2 трлн. долара.

Относно цената на климатичните платформи, с най-скъпа такава може да се похвали Майкъл Бенет. Неговият план включва създаването на Банка за климата, която да катализира 10 трлн. долара под формата на инвестиции в частния сектор, насочени към иновациите, които да създадат нови пазари за американския бизнес както на местно ниво, така и по света.

Бето О’Рурк е друг демократичен кандидат, който се появява в новинарските заглавия, особено след като за първи път прие пари от петролната индустрия за своята кампания, след което обаче ги върна.

Планът на О’Рурк за климата, изискващ 5 трлн. долара за 10 години, предвижда, подобно на всички останали, затваряне на федералните земи за петролните и газови сондажи и осигуряване на достъп до технологии и пазари, които позволяват на земеделските производители да се възползват от намаляването на емисиите парникови газове и най-вече на метана, отделян при животновъдството.

Останалите кандидати не разполагат с толкова забележими климатични идеи. Някои от тях дори нямат конкретни платформи за климата, като все още могат да поправят този пропуск, тъй като изменението на климата се очертава като основен въпрос на предстоящите първи демократични дебати тази седмица.