Как Тръмп влияе на акциите?*

Wall Street отбеляза една фантастична година на растеж на индексите, който ще се запомни не само с отрицанието на всичко случило се през 2018 г., но и със заявката за още няколко години на глобален растеж и печалби за акциите. Това е усещането за пазара, което имат повечето инвеститори. Ръстът на индексите може да обясни с два фактора. Първият стана промяната на политиката на Федералния резерв на 180 градуса от повишение на лихвата до намаление и вливане на ликвидност на РЕПО-пазара за стотици милиарди долара. А втората причина за повишаването на борсовите индекси е търговската сделка между САЩ и Китай. Тръмп разпространи информацията, че на 15 януари 2020 г. ще бъде подписана първата фаза. Неговият туит раздвижи пазара по време на празничната търговия, както десетките пъти преди това през изминалите три месеца.

Президентът е фокусиран върху предстоящите избори и това в голяма степен изигра роля за придвижване на сделката до първа фаза, за да се покаже някакъв успех в процеса дотук. Тръмп се нуждае от някакво доказателство, че политиката му е полезна за икономиката освен голословните твърдения, че събира мита и индустрията на страната се възражда. Първата фаза не решава повечето спорни въпроси, но е добро начало и причина за оптимизъм на инвеститорите. Не е тайна, че президентът има само един индикатор за икономиката и за своята политика и това е фондовия пазар. Любителите на теорията на конспирацията виждат много силна връзка между всеки спад на борсата и появата на новини за сделката, които връщаха бичите настроения на пазара. Това е част от предизборната „игра“ на Тръмп и неговия екип, така че през втората половина на годината предстои следваща фаза от споразумението с положителните ефекти за пазара. Въпросът е дали преди втората фаза ще има и период на ескалация на напрежението, за да бъдат притиснати китайците до стената и да бъдат по-отстъпчиви. По този начин и уязвимата позиция на администрацията на Тръмп ще бъде замаскирана.

Когато новините омръзнат на инвеститорите

Тогава и пазарът ще спре да обръща внимание на туитовете и ще се фокусира върху реалното отражение на търговската война върху двете най-големи икономики в света. Новините в тази посока не са никак добри и само очакванията за големи фискални и монетарни стимули подкрепят акциите. Нито корпоративните печалби, нито макро данните сочат връщането на растежа през четвъртото тримесечие на годината. Поради това е напълно възможно да има извличане на печалби още през януари.

Предпазливите инвеститори започнаха да намаляват риска на позициите си през последните седмици на годината, но оптимизмът е изключително висок. Златото още преди края на годината стартира силен пробив нагоре и вече е много близо до равнището от 1 600 долара. В същото време цената на медта спря поскъпването си и показва признаци на слабост, което също противоречи с очакванията за икономически растеж от търговската сделка на Тръмп. Като изключим технологичните акции, в останалите сектори и индекси се забелязва слабост. Въпросът е дали Тръмп ще изиграе картата на натиска върху Китай, с което ще свали акциите преди следващия период на туитове за напредъка в преговорите, или пазарът ще коригира първи поради прекупените нива и разминаването с фундамента.

Дългосрочните ефекти от сделката

Те са трудни за оценяване не само, защото една част от сделката ще остане скрита за обществеността. Тя ще има по-скоро психологически ефект за разлика от фискални или монетарни стимули, които директно подкрепят икономиката или облекчават обслужването на заемите. Би трябвало вече да се забелязва подобрение на бизнес климата и попълване на запасите в индустрията, които са на ниско равнище. За сделката се говори от месеци насам, но индустрията в глобален мащаб продължава да е в рецесия и дори бизнес климатът в Америка сочи свиване в почти всички отрасли. PMI индексите не показват плановете на мениджърите да ускорят производството или да наемат повече работна ръка.

Намеренията на Тръмп китайците да купуват агро стоки за 50 милиарда долара годишно не изглеждат постижима цел, след като преди търговската война купуваха за 24 милиарда долара. Същото се отнася и за общото равнище на покупки на американски стоки, което трябва да се увеличи двойно до 400 милиарда долара годишно. Не е изненадващо, че американските компании не се хвърлят да произвеждат повече.

Реакцията на фондовия пазар също е интересна. Инвеститорите посрещаха всяко съобщение за сделката с масови покупки на пазара, но сега фокусът постепенно се насочва към очакванията за нарастване на държавните разходи. Поведението на централните банки и особено на Федералния резерв на САЩ заслужават специално внимание, защото те бяха и остават основен фактор за растежа на акциите. Монетарната политика ще измести търговската сделка като причина номер едно за движение на фондовите индекси, поне докато наближат изборите за президент.

*Текстът е изготвен от Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг