Дълговият капан, в който се намира светът обяснява ниските дългосрочни лихви

Една от големите мистерии в глобалната икономика е защо, въпреки че инфлацията прави силно завръщане, дългосрочните лихвени проценти почти не помръднаха през последните месеци, пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management и автор на „Десетте правила на успешните държави”.

Досега анализаторите обясняваха това странно поведение на пазара като симптом на пандемията, водено от страх за нов скок на заразените или от мащабните покупки на активи от централните банки, или - преди всичко - от убеждението, че настоящият скок на инфлацията е временен.

Нито едно от тези обяснения не издържа в светлината на последните данни, но има такова, което е убедително: светът е в дългов капан.

През последните четири десетилетия общият дълг нарасна повече от три пъти до 350% от световния брутен вътрешен продукт. Тъй като централните банки свалиха лихвените проценти до скорошните им дъна, лесните пари, вливащи се в акции, облигации и други активи помогнаха за увеличаване мащаба на световните пазари от същия размер като глобалния БВП до четири пъти по-голям. Сега пазарът на облигации може да усеща, че потъналата в дългове глобална икономика с надути активи е толкова чувствителна към вдигането на лихвите, че всяко значително покачване просто не е устойчиво.

Разбира се, ако всички стандартни обяснения се разпадат, тогава трябва да се случва нещо по-дълбоко. Въпреки нарастващия брой случаи на ковид, страхът от икономическото му въздействие отстъпва място на допускането, че ваксините и новите лекарства ще превърнат вируса в нормална част от живота, като грипа. Глобалните данни показват, че потребителите отново започват да пазаруват и да посещават ресторанти почти както преди пандемията.

В пика на кризата Федералният резерв на САЩ купуваше 41% от всички нови емисии на американски държавни ценни книжа, но дългосрочната доходност остана близо до рекордно ниските нива, дори след като Фед и други централни банки започнаха да сигнализират в началото на есента, че планират да намалят покупките си. Освен това централните банки купуват облигации с всякакъв матуритет, така че защо сега лихвите се повишават само за по-краткосрочните облигации?

На това място изникват инфлационните сценарии - или че сегашният скок ще премине, когато недостигът на доставки, предизвикан от пандемията, отслабне, или че светът навлиза в ера като през 70-те години на миналия век, като инфлацията се вгражда в системата и психиката на хората.