Евентуалните санкции на САЩ срещу руския уран заплашват с хаос пазара

През 2013 г. Вашингтон подписва споразумение с Москва за доставка на слабообогатен уран до края на настоящата година. То замени 20-годишен договор, в рамките на който около 500 тона руски силнообогатен уран от атомни бомби е бил изпратен в САЩ за разреждане и превръщане в ядрено гориво. Оттогава индустриите на САЩ и Русия стават все по-свързани.

Въпреки американските санкции заради анексирането на Крим през 2014 г., „Росатом“ има сключени сделки с General Electric и контролира ключова американска мина за уран. В миналото Москва е заплашвала с ответни мерки заради американските икономически ограничения.

Според Марк Хибс, анализатор на Carnegie Endowment for International Peace, налице ще са значителни технически трудности за комуналните компании, ако им бъдат спрени руските доставки на гориво. Тези компании, които заменят руското гориво с алтернативно, ще трябва да се преборят с ограничения върху интелектуалната собственост, които защитават горивните касети, захранващи ядрените реактори.

Производителите на гориво работят в тясно сътрудничество с производителите и операторите на реактори, казва още Хибс. „Интелектуалната собственост е голямо препятствие, което трябва да бъде преодоляно, а „Росатом“ е тясно свързана с операторите на реактори от десетилетия“, коментира още той.

Европейски пазар

Номер две в света по производство на ядрено гориво – британско-холандско-германската Urenco, каза в четвъртък, че очаква „геополитическите несигурности“ да продължат при администрацията на Байдън, което може да изисква географски по-разнообразни вериги на доставка.

Въпреки че някои държави – най-вече Украйна – се опитват да намерят алтернативни доставчици на гориво за руските си реактори, процесът изисква години на инженерни усилия. Westinghouse Electric Co. в момента снабдява около половината от украинските реактори с преработено гориво, но чак през 2025 г. ще замени изцяло „Росатом“.

Словакия, която генерира над половината си енергия от руски реактори и гориво, също търси начини за диверсификация. По-рано този месец страната предложи съвместна работа с други оператори на руски реактори в Чехия, Унгария и Финландия, за да ускори евентуалната смяна, след като договорите с „Росатом“ изтекат през 2026 г.

Не е ясно дали ще има ефект върху доставките на ядрено гориво за други европейски държави, където няколко централи получават уран от подразделения на „Росатом“. Electricite de France SA, както и Великобритания имат запаси за гориво, които ще им стигнат за около две години. Но централата на Fortum във финландския град Ловиса има договор с „Росатом“ до 2027 г., ако не получи нов лиценз за извършване на дейност. Около 15% от доставките за Uniper SE идват от „Росатом“, но компанията все още не е коментирала как планира да диверсифицира доставките при нужда.

Що се отнася до България, в началото на месеца енергийният министър Александър Николов заяви, че има и достатъчно свежо ядрено гориво за двата работещи блока на АЕЦ „Козлодуй“.