ЕК не приема критиките на МВФ за грешки в спасителната програма за Гърция

Европейската комисия не намира за справедлива критиката на Международния валутен фонд за програмата за спасителната финансова помощ за Гърция, одобрена през пролетта на 2010 г., заяви говорителят на изпълнителния орган на Европейския съюз Саймън О`Конър, цитиран от РИА Новости.

Вчера американският вестник Wall Street Journal съобщи, че МВФ подготвя за публикуване доклад, в който признава грешките, допуснати за последните 3 години при налагането на условия на Гърция срещу спасителното подпомагане.

„Изобщо не сме съгласни с мнението, че не е било направено достатъчно при определянето на структурните реформи, които трябва да бъдат извършени, за да бъде подкрепен растежът“, каза О`Конър.

ЕК не приема също, че гръцкият дълг е можел да бъде преструктуриран още през 2010 г. при влизането в действие на програмата за финансова помощ, а не чак през 2012 г. По думите на говорителя отчетът пренебрегва взаимните връзки между държавите-членки на еврозоната и евентуално провеждане на преструктурирането през 2010 г. би съдържало в себе си прекалено голям риск от системно „заразяване“.

„Това би подкопало реализирането на програмата в значителна степен. Това бе единодушното решение на страните от еврозоната и партньорите от „тройката“, когато се създаваше програмата“, припомни той, визирайки международните кредитори на Гърция – ЕС, МВФ и Европейската централна банка.

Според британските вестници Guardian и Independent в доклада МВФ признава, че не е оценил в достатъчна степен вредите, до които могат да доведат исканията за прекалено строги бюджетни икономии и че е гледал прекалено оптимистично на перспективите пред Гърция за връщане на пазарите на заемен капитал и за способността на гръцките политици да изпълняват условията на програмата.

От финансовата институция обаче не възнамеряват да поемат цялата вина за недоглежданията при реализирането на програмата. МВФ критикува правителствата на страните от еврозоната, които са отлагали преструктурирането на гръцкия дълг, и обвинява ЕК, че не е разполагала с достатъчно опит в управлението на кризи, съсредоточавайки се в по-голяма степен върху спазването на законодателството в ЕС, без да успее да внесе в спасителната програма онези реформи, които са в състояние да върнат Гърция към растеж, посочват от Wall Street Journal.

На практика от самото начало на действие на програмата за спасителната финансова помощ Гърция не успяваше да изпълни целите за възстановяване на икономиката, поставени от международните кредитори, включително по макроикономическите показатели. Брутният вътрешен продукт на страната се свиваше в по-голяма от предвижданата от кредиторите степен, а траншовете от помощта можеха да бъдат отпуснати само при изпълняване на условията на програмата.

Кредиторите започнаха да задържат отделни траншове, предизвиквайки треска на пазарите, и да изискват допълнителни мерки за затягане на коланите, което водеше до масови протестни акции, без да подобрява значително гръцката макроикономическата картина. Появиха се и спекулации за излизане на Гърция от еврозоната. Впоследствие се наложи да бъде одобрен втори спасителен пакет с увеличено международно финансиране и да бъде извършено преструктуриране на дълга. Бяха занижени и изискванията по програмата за възстановяване на икономиката.

„Това бе безпрецедентен случай. Тройката се появи от нищото именно тогава, през пролетта на 2010 г. Еврозоната изведнъж се изправи пред възможността за евентуален фалит, което бе безпрецедентно. В онзи момент еврозоната не разполагаше с финансови пожарогасители“, оправдава действията на европейските институции О`Конър.

„Публикуването на подобен самокритичен доклад от страна на МВФ е неочаквана, обикновено върховните монетарни власти се придържат към мнението, че тяхната стратегия е единствено вярната и правилната, и фактическото признаване на собствените грешки определено е новост“, отбеляза анализаторът в Инвесткафе Ана Бодурова.

Според нея обаче публикациите могат да бъдат разглеждани и по друг начин: напълно възможно е МВФ по този начин да се презастрахова срещу евентуални нападки от страна на медии и икономисти, които продължават да анализират програмата и механизма за спасяване на Гърция и още отсега виждат в тях доста голяма степен на липса на съгласуваност.