Рубини: Криза в „Петте крехки икономики“ е малко вероятна

Въпреки че „Петте крехки икономики“ - Индия, Индонезия, Бразилия, Турция и Южна Африка, пострадаха най-тежко от сътресенията на развиващите се пазари, икономистът Нуриел Рубини смята, че заплахата от валутна, дългова и банкова криза остава ниска.

„Всички те имат плаващи валутни курсове, разполагат с големи резерви, чрез които да се предпазят от масово бягство от валутите и банките им и притежават по-малко валутни несъответствия (например, огромни валутни заеми за финансиране на инвестициите в местна валута)“, пише популярният с мрачните си прогнози икономист в сайта Project-Syndicate.org.

“Повечето от тях също така имат банкови системи, които са в час. Tехните коефициенти, отмерващи съотношенията на публичните и частните дългове, които въпреки че нарастват, все още са ниски, с малък риск от неплатежоспособност", продължава Рубини.

Според него оптимизмът около развиващите се пазари „най-вероятно e основателен“, като се имат предвид стабилните в средносрочен план фундаменти, измежду които урбанизацията, индустриализацията и растящото консуматорско общество.

Въпреки това той предупреждава, че за развиващите се пазари следващите година-две ще бъдат осеяни с препятствия, тъй като правителствата им предприемат по-звучни политики.

"Заради политическите компромиси, които много от тези страни трябва да направят в краткосрочен план, те ще бъдат прокълнати както ако затегнат паричната и фискалната си политики достатъчно бързо, така и ако ако не го направят“, споделя още Рубини.

Вътрешни макроикономически и структурни слабости и външни рискове ще продължават да тегнат над тях, допълва той, правейки препратка към нестихващите заплахи от твърдо приземяване в Китай, намаляването на месечната програма за изкупуване на активи на Федералния резерв на САЩ, както и последващото покачване на лихвените проценти.

„Рано или късно тези рискове ще отшумят. Наистина – провалът на много от правителствата на развиващите се държави за достатъчно затягане на макроикономическата политика доведе до нов кръг от обезценяване на валутите, което поражда риск от висока инфлация и застрашава способността на тези страни да финансират както бюджетните, така и външните си дефицити“, категоричен е преподавателят в Stern School of Business към New York University.

Миналата седмица централните банки на Турция, Индия и Южна Африка бяха принудени да повишат лихвите, за да противодействат на валутните сривове и на масовия отлив на чуждестранни капитали.

Решението на Федералния резерв на САЩ да намали с още обема на ликвидността за икономиката, в комбинация с незадоволителните икономически данни от Китай, означава че отсрочката, която предостави затягането на паричната политика, е сравнително краткотрайна.

За да отмине хаосът на развиващите се пазари, те трябва да направят повече вместо само да покачват лихвените проценти, смята управляващият директор на FX Strategy за BK Asset Management Кати Лиен.

„По-високите лихви са първата основна стратегия, която използват централните банки, за да предпазят местните си валути. Но както видяхме – обратът при турската лира и разпродажбите на южноафрикански рандове, то стратегията невинаги е успешна. За да привлекат чуждестранни инвеститори, компенсацията при лихвените проценти трябва да надхвърля потенциалния спад в стойността на валутата“, коментира за CNBC Лиен.

„Ако днешната криза се влоши, едно координирано покачване на лихвените проценти или извършване на девалвация от нововъзникващите пазарни нации, заедно с ликвидността на МВФ, биха били болезнени. Но това е необходимото решение, от което се нуждаят тези страни", казва тя, позовавайки се на историята. Подобни мерки приложиха Мексико, Русия и Аржентина в периода 1980-1990 г.