Не подценявайте развиващия се свят въпреки проблемите

Преразглеждането на прогнозите за растежа на нововъзникващите икономики от страна на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка е поредното напомняне за това колко бързо ситуацията се променя за тези държави. Този обрат доведе до разпродажби на всевъзможни активи – акции, валути и инструменти с фиксиран доход. Страните, които не толкова отдавна бяха считани за влиятелен локомотив за растежа на световната икономика, сега са разглеждани по-скоро като източник на настоящи и потенциални смущения, пише в свой анализ известният икономист Мохамед Ел-Ериан.

И все пак нещата не могат да бъдат чак толкова лоши. Те със сигурност няма и да бъдат, ако нововъзникващите икономики пригодят своите модели на растеж по подходящ начин.

В по-голямата част от последното десетилетие развиващият се свят бе склонен да ни предоставя положителни изненади. След като бе насърчен да продължи с по-голяма отговорност към управлението на финансите си след разнообразните кризи от 90-те години на миналия век, той отчете силен растеж и натрупа огромни финансови буфери.

Притежавайки това, нововъзникващият пазарен свят бе в по-добра позиция да посрещне последиците от световната финансова криза през 2008 г., отколкото развитите икономики. Бързото му възстановяване изненада дори и най-ревностните му защитници. Той не само че сюрпризира световната икономика с устойчив растеж и нов тласък за търговията, но също така предостави множество възможности за изгодни инвестиции в държавни и корпоративни ценни книжа.

Историята в последните няколко години обаче бе различна. Повечето развиващи се икономики установиха, че е трудно да избегнат странични ефекти на неконвенционалните монетарни политики, предприети от централните банки в САЩ и Европа. Основният проблем дойде от наличието на много и големи капиталови потоци към развиващите се държави, които буквално претовариха техните пазари и доведоха в следващата си фаза до волатилност и резки обрати.

В същото време развиващият се свят получи малка подкрепа от големите сили, било то чрез Г7 или Г20. Дори скромните реформи на МВФ бяха възпрепятствани от провала на Конгреса на САЩ да одобри мерките, за които зелена светлина вече бяха дали други големи страни като Китай и Бразилия.

Загубата на доверие в международната парична система насърчи няколко нововъзникващи икономики да прибегнат до алтернативни подходи, включително обособяването на нова Банка за развитие, нови банкови правила и серия от двустранни суапови споразумения.

Тези външни беди в крайна сметка не се оказаха толкова разрушителни за бързо развиващи се икономики, които бяха стимулирани да осъществят реформи, насочени към подобряването на икономическия растеж. Да, в много от тях имаше както социални, така и политически сътресения, които провокираха към връщане към лошите стари навици, а не към продължаване напред с необходимите промени.

Само погледнете например реакциите на икономическото забавяне в Бразилия и спадащия инфлационен натиск. Основното изкушение, свързано с завръщането към растеж, продъжава да е свързано с разчитането на неефективни инвестиции вместо на предприемането на необходимите промени, водещи към разгръщането на по-продуктивни частни инвестиции.

В действителност пътят на Бразилия е подобен на дупката, в която Индия се заклещи преди избирането на настоящия премиер Нарендра Моди. Това доведе до редица надежди, че страната ще се промени, въпреки че все още предстои да бъдат изпълнени изцяло.

Можем да разгледаме и случая с Русия, която се опитва яростно да се върне към по-славното минало – факт, който може да помогне да се обясни частично случващото се в Украйна.

Или пък Китай, където правителството се ангажира с нов модел на растеж. Страната обаче все още може да се върне в икономическото си развитие вследствие на предприетия все по-изтощителен подход, който разчита прекомерно на обществения кредит и неефективните инвестиции.

Тези условия могат да се влошат още, особено като се има предвид броя на нововъзникващите икономики, които сега ще страдат от резкия спад в цените на суровините. И все пак би било грешка да се подценява устойчивостта на тези страни.

Повечето развиващи се икономики все още притежават достатъчна гъвкавост по отношение на финансовите си условия, структурните реформи и макроикономически политики. Населенията там са по-наясно с потенциал на своите страни и няма да стоят безучастни винаги, когато правителствата им се провалят.

Така че, да, развиващите се пазари вече не са светлият лъч, който бяха доскоро. Това все пак не означава, че регресът до предкризисната реалност ще продължи, обобщава Ел-Ериан.