СБ препоръчва реформи във финансовия сектор за растеж в Европа и Централна Азия

Развитието на финансовия сектор трябва да мине отвъд подобряването на достъпа до кредити от банките. Финансовите системи трябва да се развиват по балансиран начин, както чрез банковия, така и чрез небанковия сектор. Капиталовите пазари, застрахователният пазар, а и другите небанкови финансови институции трябва подобаващо да подкрепят приобщаващия растеж в региона на Европа и Централна Азия, пише в доклад на Световната банка, публикуван днес.

В доклада на институцията са публикувани резултати от изследване, озаглавено „Рискове и печалби – управление на финансовите инструменти за приобщаващ растеж в Европа и Центална Азия“. От данните става ясно, че финансовите системи в икономиките на страните от Европа и Централна Азия са значително по-малко развити и диверсифицирани в сравнение с тези в Западна Европа и в много страни със средни доходи.

Например само 38% от хората в региона използват спестовни финансови продукти в сравнение с 54% в Западна Европа и страните със средни доходи, а много малък процент използват въобще застрахователни продукти. Недоверието на хората към банките също е на сравнително високи нива спрямо другите региони по света.

“Преодоляването на това недоверие и диверсифицирането на финансовата система са ключови за постигане на устойчив растеж. Политиките трябва да се насочат към създаване на пазарни стимули, като в същото време се намалят бариерите, за да се гарантира, че финансовата система работи в услуга на широк кръг хора и фирми“, смята Дейвид Гулд, водещ икономист на Световната банка в региона на Европа и Централна Азия и автор на доклада. “Този доклад анализира ключовите измерения във финансовата сфера и дава ясна рамка за политики, така че да се изведат приоритети и да се управляват необходимите политически компромиси”, допълва той.

Според доклада, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж, страните от Европа и Централна Азия трябва да обърнат внимание на четири ключови фактора при развитие на финансовите си системи. Първият е стабилност, което изисква справяне с необслужваните заеми и намаляване на волатилността при частни кредити. Вторият е Ефикасност, което изисква намаляване на общите разходи и нетните доходи от лихви на активите. 

Третият фактор е приобщаване, което налага увеличаване на използването на електронни разплащания и застраховки, а четвъртият е дълбочина, което изисква развитие на капиталовите пазари и диверсифициране на финансовите системи в отделните страни.

Докладът изтъква, че през 90-те години държавите в региона на Европа и Централна Азия са избрали модел на бързо финансово развитие, фокусирано върху нарастването на банковия кредит, често финансирано чрез чуждестранен капитал. Този модел подпомогна увеличаването на финансовото приобщаване на много фирми и домакинства, но често беше съпроводен с ниска финансова ефикасност и висока уязвимост. В следствие на това регионът преживя две големи банкови кризи - първата в края на 90-те години, а втората - след 2008 г, отбелязват от банката.

“Свидетели сме на някакво оживление, но сме свидетели също така и на тенденцията банките сами по себе си да са неспособни да подкрепят приобщаващия растеж, от който има нужда регионът в дългосрочен план“, смята Мартин Мелеки, съавтор на доклада и водещ икономист на Световната банка в региона на Югоизочна Азия. “Слабото повишаване на доходите най-вече сред хората с ниско трудово възнаграждение води до увеличаващо се разочарование от статуквото и по-голямо недоверие във финансовия сектор, като всичко това прави неотложна необходимостта от реформи в сектора", допълва Мелеки.

Докладът изтъква важността страните от региона да обмислят варианти на политики, включително и такива, насочени към високия процент на необслужвани кредити, като се изгради благоразумна макрорамка, засили се управлението на държавните банки, увеличи се използването на електронните разплащания и се насърчи използването на