Финансовата индустрия вече не е врагът на света

Те бяха възприемани като обществени врагове, а срещу тях бяха организирани протести в Лондон и Ню Йорк. Поведението им предизвика реакция, която промени политиката на Запада.

Банкерите и от двете страни на Атлантика бяха атакувани заради греховете им, които предизвикаха финансовата криза през 2008 г. Изглеждаше сякаш това никога няма свърши. Досега, коментира Bloomberg.

Американският президент Доналд Тръмп се заобиколи с поне петима бивши банкери от Goldman Sachs и обеща да разхлаби оковите на индустрията. Във Франция има голям шанс бившият инвестиционен банкер Еманюел Макрон да бъде избран за президент. В Европа лидерите се борят да привлекат банките, докато Великобритания се насочва към излизане от Европейския съюз (ЕС).

„Вместо да бъдат ядосани на банкерите, хората се фокусират по-общо върху разделението на богатството“, казва Рита Коташ, старши преподавател по международни бизнес стратегии и маркетинг в Kingston University в Лондон. „Толкова много неща се случват на този фронт – Brexit, обсъждането на глобализацията, имиграцията и национализма. Тези неща сега са от много по-голямо значение за хората отколкото банките“, допълва тя.

Със стихването на атаките срещу банките може би ще има и опит за забавяне или премахване на правила, създадени да ограничат ексцесиите във финансовия свят.

Дори французите поемат в тази посока. Когато Франсоа Оланд се кандидатира за президент през 2012 г., лидерът на социалистите описа финансовата индустрия като „истинския му противник“. За разлика от него Макрон, бивш министър на икономиката при Оланд, е бил банкер в 200-годишната инвестиционна къща Rothschild & Co.

“Прекарал съм четири години от професионалния си живот там, с което се гордея“, каза той на кампанийна среща този месец. „Научих много там. Опитът ми ме спира да говоря глупости като други за икономиката и световния ред и за бизнес правилата в страната ми“, коментира той.

Социологическите проучвания сочат, че 39-годишният Макрон е рамо до рамо с кандидата на националистите Марин льо Пен в първия кръг от изборите през април и че ще спечели на балотажа през май.

Не трябва да се заблуждаваме обаче, че гневът в резултат на кризата с високорискови ипотечни заеми и спасителните заеми за над 1 трлн. долара вече е отминал. В проучване на Survey Monkey през 2016 г. от 10 хил. американци е било поискано да определят компаниите, които са били най-унищожителни за страната. Три от топ 5 са били банки. Не всички поддръжници на Тръмп искат Wall Street да получи облекчение.

„Хората не са забравили какво се случи през 2008 г. и под нозете на банкерите все още гори“, казва Джанет Таваколи, поддръжник на Тръмп и председател на базирания в Чикаго Tavakoli Structured Finance.

В допълнение на закона Дод-Франк, който измени регулациите за банките, Тръмп и съюзниците му в Конгреса се насочват и към Бюрото за финансова защита на потребителите – шестгодишна агенция, която глоби Wells Fargo със 185 млн. долара през миналата година за изфабрикуване на милиони фалшиви сметки, за да постигне целите си за продажби.

„Това е опасно“, казва Анджелидис, демократ и бивш ковчежник на Калифорния. „Премахването на защитите на гражданите ще изложи общностите и икономиката на риск от нова финансова катастрофа. Може да не е тази или следващата година, но в крайна седмица ще платим скъпо за това“, допълва той.

В Европа, откакто Великобритания гласува за Brexit в средата на миналата година, представители от Германия до Ирландия се опитват да привлекат банкерите, напускащи Ситито в Лондон. Може би няма друга страна, която да е предприела такъв остър завой като Франция. След изборите през 2012 г. Оланд отблъсна богатите французи, налагайки краткосрочен 75-процентов данък върху най-заможните. Сега той обещава да намали корпоративния данък и да предложи данъчни облекчения за служителите, преместили се във Франция.

Във Великобритания министър-председателят Тереза Мей внимателно заявява, че няма да даде на банките, които силно подкрепят Великобритания да остане в ЕС, специално отношение, докато страната се подготвя да излезе от блока през следващите 2 години. Зад сцената обаче, след заплахи от индустрията да премести служителите си и дейността си в чужбина, Мей наскоро се е опитала да увери големите компании от сектора на финансовите услуги, че знае колко важна е индустрията, която формира около 12% от икономиката на Великобритания.

Притисната от глоби за около 321 млрд. долара заради редица злоупотреби, финансовата индустрия на Острова е принудена да промени практиките си и да стане по-отговорна. Въпросът сега ще бъде дали банките научили урока си.

„Те казват каквото трябва“, казва Питър Ричардсън, управляващ директор в базираната в Лондон консултантска къща Protiviti. “При някои организации не сме видели да се борят с базовата арогантност, която ги кара да правят каквото искат, когато не ги гледате. Страхувам се, че това може да създаде проблеми в бъдеще“, заключава той.