Коронавирусът ще инжектира на света рецесия с китайска спринцовка

Трудно е да се види към коя страна ще изнася Китай. Страната повтори подвига след епидемията от ТОРС през 2003-2004 г. Възобновяването на икономическия подем след финансовата криза през 2008-2009 г. беше като по учебник. Десетки трилиони долари бяха вложени в инфраструктурни проекти, отпуснаха се кредити и се емитираха облигации от местната власт, за да се  поддържа икономически ръст от или над 6% за последното десетилетие. 

Всички тези агресивни стимули направиха финансовата система на Китай по-крехка и зависима от все по-големи дози стимули. На 30 март Китайската народна банка намали лихвения процент по кредитите на банките с 20 базисни пункта до 2,20%, което включи нова аларма относно перспективите за растеж в Китай.

Възгледите за тези перспективи се различават и не са обнадеждаващи. Неотдавнашно проучване на Nikkei предположи спад от 3,7% на китайския БВП през тримесечието през януари-март и 3,3-процентен ръст за годината. Fitch Ratings прогнозира 4% спад за първото тримесечие, като отбелязва, че президентът на Китай Си Дзинпин се сблъсква с най-рязкото забавяне на икономиката от времето на Мао Дзедун.

Световната банка е още по-малко оптимистична по отношение на китайския растеж през тази година, като прогнозира 2,3% разширяване в сравнение с 6,1% през 2019 г.

За една небалансирана, силно задлъжняла икономика на ниво развитие като тази на Китай, всичко между очакваните 2,3% и 3,3% ръст е по същество равно на рецесия.

Лозунгът на Китайската комунистическа партия на президента Си, която промени своя лик след Мао, е следният: ние ще повишаваме жизнения стандарт година след година в замяна на ограниченията на свободата, на словото и на личните свободи.

Така Пекин ще продължи да засилва фокуса си върху стимулите, но в свят без икономически двигатели успехът става по-труден от всякога. Китай ще засили фискалните разходи, поставяйки по-големи кредитни инжекции и облекчавайки данъчните политики, за да успокои травмираните предприятия и потребители.

И все пак външно Китай е уязвим. Малко правителства вярват на твърденията на Си, че Китай наистина е победил пандемията, която започна в Ухан. Има достатъчно причини също да се съмняваме във възстановяването на бизнеса в азиатската страна. Китай е силно зависим от световната икономика, която се насочва към най-лошия си спад от десетилетия насам.

С усилването на насрещните ветрове Си Дзинпин може да погледне носталгично към 2018 г. и 2019 г., когато най-голямото му притеснение бяха митата на Вашингтон. Днешната ситуация с коронавируса поставя още по-голяма тежест върху глобалната търговия. На фона на хаоса Китай ще има късмета да започне бавно „U-образно“ възстановяване, като едва ли може да се говори за V-образно съвземане.