Б. Иванчев: Жилищата са мъртви активи и убиват предприемчивостта ни

- Вие сте преживял ада да стоите пред борсов монитор 15 години, какво правехте и защо се отказахте от дилърството?

През 1993 г. започнах като брокер на  23 г. във великата ФБК София. Тогава сделките се правеха в кръчми, барове и на улицата. Всичко беше за първи път. До 2000 г. най-голямата единична сделка на ПБФБ беше моя с акции на София Банк. Участвах в превземането на БЗК АД като купувах акции от Съюза на глухите и научно техническите съюзи. Правих една от първите приватизационни сделки с Брейди облигации - фабриката за ски в Чепеларе. Това бяха щастливи години. От този период ми липсва Жоро Башикаров - Бог да го прости!

След това правих FX, и в някои от дните в дилинга почвахме водката от десет сутринта... После беше Хеброс Банк, 11 септември и суапа на министър Велчев. Тогава за половин година увеличих и current yield-a на портфейла на банката и оставих около 5 млн. долара unrealized capital gain. Междувременно се забих с мотора в една полицейска кола. Шефът на банката - индиецът - ме излъга за премия от 100 000 долара и тогава ударих моя "стоп лос" и затворих позицията "дилър". Слава на Бога, че се откачих от лудостта на дилинга, за което ми помогна и жена ми - Мариана Тодорова.

- А после?

После сам играх на БФБ в най-добрия период за около 3 години и преподавах на студенти, карах ски, играех тенис.

- Мнозина завиждат на направилите успехи, без значение дали спортни, бизнес, семейни и т.н. Може ли завистта да е градивна и защо често се случва хората да завиждат, без да могат да издържат на стреса и натоварването, което упражнява успелият?

Завистта не е български феномен, другите народи също са завистливи. При нас, според Иван Хаджийски, тя е резултат на опростените условия на живот (които продължават и днес близо 100 г. след И. Хаджийски) и отдаването на успеха на случайност и връзки, а не на умения, знания, издръжливост. Колкото по-сложен и урбанизиран е професионалният живот, толкова по-малко завист има. Сега се признава само видимото, а не мощта на интелекта.

В семеен, личен план завистта разрешава душевния дискомфорт или когнитивния дисонанс. Завистливите хора са обикновено много нещастни и те искат да вярват, че и другите са нещастни, изневеряват, мъжете по правило бият жените си и т.н., за да разрешат душевния си дискомфорт и така да избягат поне за малко от ада на собственото си нещастие.  

- Като говорим за "успелия", кога нашият успех се превръща в нашия провал?

Когато забравим ценностите от Библията и когато не сме в състояние да разберем, че вече имаме девиантно поведение.

- Казвате, че някои дори хиляда лева да откраднат не могат да спят с месеци, а други крадат милиони и лъжат наляво и надясно и пак спят спокойно. Когнитивният дисонанс ли е причината или има и друго обяснение?

За ценностната система на един човек кражбата на хиляда лева ще доведе до дискомфорт, а за друг когнитивният дисонанс вероятно ще настъпи едва при много тежко нарушение на възприетите норми - например убийство.

- В момента сте преподавател по Поведенчески финанси във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Какво включват поведенческите финанси, за кого са полезни те?

Поведенческите финанси изучават ирационалното поведение, склонностите и систематичните грешки, допускани  от психично здрави индивиди при управление на пари и богатство. Те са полезни за всеки, който иска да преодолее зависимостта си към ирационалното поведение и да постигне по-добри резултати в икономическата си дейност. В по-широк смисъл Поведенческите финанси могат да ни направят по-щастливи.

- Считате ли, че в България е време  да има успех професията личен финансов консултант? В крайна сметка всеки човек не може да придобие нужната финансова култура и вероятно е по-евтино да си плати, отколкото да прави едни и същи грешки в семейния си бюджет отново и отново. (Не включвам кредитните, застрахователните и  инвестиционните консултанти, а по-общ консултант, покриващ и тези области, но фокусиран силно върху  семейните бюджети.)

Кризата изяде много от парите на богатите в България и ги накара да търсят съвети от професионалисти. Но все още  е рано. При най-ценното, което имаме - здравето - богатите искат съвет, само когато има проблем, т.е. те са ирационални и  неграмотни за най-важното. Тези, които дават такива съвети, трябва да са истински професионалисти и да искат много високо заплащане. Или по-добре да не съветват.